Сгушени в кожената торбичка на гърдите й, Елфовите камъни започнаха да парят.
Нападателите отново се оттеглиха, но този път не се отдалечиха много. Нощта и мъглата ги превърнаха в сенки, но техните викове бяха близки и тревожни, явно чакаха към тях да се присъединят и други. Елфът и спътниците му, събрани на куп, се биеха с всички сили, а оръжията им блестяха от влагата.
— Трябва да продължим да тичаме — настоя Бухала. — Вече не сме далеч.
Отдалечена на десетина фута, Стреса изсъска все така свита на кълбо:
— Сссспппх! Тичайте, ако трябва, но на мен ми омръзна! Пххффт! — Тя изви котешката си глава към Рен. — Аз ще чакам — рууулл — докато се върнеш, Рен. Ще бъда при реката. Не забравяй обещанието си!
После тя внезапно изчезна, като се стопи в тъмнината и се превърна в една от многото сенки наоколо.
Бухалът ги подкани с ръка. Рен и Гарт затичаха отново, като продължиха да следват кривата на дефилето. Навсякъде в мъглата около тях имаше движение, бързо и прикрито. Струи пара бликаха от земята през пукнатини в застиналата лава и воня на сяра изпълваше въздуха. Лавина от камъни се изпречи на пътя им и те побързаха да се изкатерят покрай нея. Отпред Арборлон светеше зад своята защитна стена — едно проблясване на сгради и кули сред горски дървета. В смесената светлина от магията на града и огъня на вулкана голите опустошени склонове на Килешан бяха осеяни с островчета храсти и дървета, които досега някак бяха избягнали първоначалното опустошение, но вече бяха обречени на бавно задушаване от горещината. Мъглата висеше върху пейзажа като парцалива завеса, а чудовищата, които се криеха в нея, се провираха през нейната пепелява неопределеност като досадни червеи в земята.
Пред тях се появи падина като продължение на дефилето, чиито извивки следваха. Бухала ги подканяше да побързат, когато демоните ги атакуваха отново. Този път ги нападнаха от двете страни, материализирайки се от мрака, сякаш изникнали от земята. Бухала беше проснат на земята, а Рен бе съборена в една смесица от нокти и зъби. Само Гарт остана прав, целият покрит с демони, които го деряха и драскаха, опитвайки се да го съборят. Рен яростно разрита демоните и се освободи. Фавн, бърз като мисълта, беше изчезнал отново в нощта. Мечът на Рен сечеше без да подбира. Той удари в нещо, задържа се за миг и после отхвръкна. Тя се изкатери нагоре, но беше смъкната обратно и блъсната в скалата. Почувствува как отзад в главата и врата й зейнаха рани. Болката предизвика-сълзи в очите й. Тя се освободи и се изправи на крака. Навсякъде обикаляха демони. Нощта и мъглата бяха погълнали Бухала. Гарт беше на земята, а демоните върху него — една гърчеща се маса от черни крайници. Рен викаше и се бореше да го достигне, но уродливи ръце я хващаха грубо и дърпаха назад. Елфовите камъни пареха гърдите й като огън. Притисната от тежестта на своите нападатели, Рен започна да пада. Тя разбираше инстинктивно, че този път нямаше да е в състояние да се изправи и че това бе края на всички тях. Някъде дълбоко в себе си Рен почувствува, че вика беззвучно.
Здравият разум избяга пред нуждата, а страхът отстъпи на яростта. Навсякъде около нея имаше тела. Дращеха я нокти и зъби, а върху кожата си усещаше зловонен дъх. Пръстите й бръкнаха под туниката и освободиха Камъните.
Те мигновено оживяха, излъчвайки светлина и огън. Магията експлодира през пролуките между пръстите на момичето Скитник, твърде нетърпелива и твърде своеволна, за да чака разтварянето на шепите й. Магията премина през въздуха като разпръснати във всички посоки ножове, разсичайки свирепите същества и превръщайки ги в пепел дори преди да заглъхнат викове те им. Изведнъж Рен отново се оказа свободна. Тя се изправи на крака, протегнала напред Елфовите камъни, огънят и светлината, изтичащи от нея, се съединиха с магията на камъните и се сляха напълно. Рен отметна назад глава, когато силата премина през нея — груба, дръзка и освежаваща. Чувстваше се преобразена, а страховете й, какво ще стане с нея при употребата на магията, се разсеяха и изчезнаха. Нямаше никакво значение коя и каква беше или как бе прекарала досега живота си. Магията беше всичко. Магията бе всичко, което имаше значение.
Рен насочи своята сила към масата тела върху Гарт и тя ги удари. Бяха унищожени за секунди. Някои издържаха на яростта на атаката няколко мига по-дълго, отколкото други, но накрая всички умряха. Гарт се изправи. Беше целият в кръв. Дрехите му висяха на парцали, мургавото му брадато лице беше сивопепеляво. В какво се взира той? — запита се Рен. Удивена бе от изражението на лицето му, когато използува силата на Камъните, за да разчисти наоколо. Бухала се появи отново от мъглата и върху набръчканото му лице също се четеше страхопочитание. И страх. Те, и двамата, бяха така уплашени…