Една фигура се приближи, излизайки мълчаливо от коридора и бавно бе огряна от светлината. Това беше един елф, среден на ръст, с обикновен външен вид, цивилно облечен, с пронизителен поглед. Слабото му, обгоряло от слънцето лице, беше гладко обръснато, а кестенявата му коса стигаше до рамената. Той не бе много по-възрастен от Рен, но очите му подсказваха, че е видял и претърпял много. Той отиде до Бухала и хвана безмълвно ръката му.
— Трис — поздрави го Орин Страйът и после се обърна към Рен и Гарт. — Това е Рен Омсфорд, а това — нейният спътник Гарт. Идват при нас от Западната земя.
Елфът се здрависа подред с тях, без да каже нищо. Тъмните му очи срещнаха за момент очите на Рен и тя бе изненадана колко откровен и открит бе погледът му, като че ли бе неспособен да крие нещо.
— Трис е капитан на Личната охрана — съобщи Бухалът.
Рен кимна. Никой не заговори. Те стояха неловко известно време. Рен си спомни, че Личната охрана бе отговорна за безопасността на Владетелите Елфи и се зачуди защо Трис не носи никакви оръжия. В следващия момент се запита защо ли той изобщо бе тук. После отново се чу шум от движение в далечния край на затъмнения коридор и всички се обърнаха натам.
От сенките се появиха две жени. По-забележителната от двете беше дребна и нежна с огненочервена коса, бледа чиста кожа и огромни зелени очи, които доминираха върху странно триъгълното й лице. Но другата жена, по-високата от двете, привлече веднага вниманието на Рен и я накара да се изправи на крака, без дори да усети, че е станала. Сепната, Рен бързо си пое дъх. Очите им се срещнаха и жената забави хода си. Странно изражение се изписа на нейното лице. Тя беше с изящни крайници и слаба, облечена в бяла рокля, която стигаше до пода и се сбираше около тясната й талия. Нейните елфови черти бяха фино и ясно очертани: високи скули и широка уста с тънки устни. Очите й бяха наситено сини, а светлорусата й коса се спускаше до рамената, разбъркана от спането. Кожата на лицето й бе гладка и й придаваше младежки, неостаряващ външен вид.
Рен примигна невярващо към жената, Цветът на очите не бе същият, косата бе подстригана различно и жената беше по-висока. Имаше още десетина други малки неща, които ги различаваха — но че си приличаха нямаше съмнение. Рен виждаше себе си такава, каквато би изглеждала след още тридесет години. Усмивката се появи без предупреждение върху лицето на жената — внезапна, лъчезарна и възторжена.
— Еоуен, виж я колко много прилича на Алейн! — възкликна тя към червенокосата. — О, ти беше права!
Тя бавно пристъпи напред, посягайки да вземе ръцете на Рен в своите, забравила за всеки друг. — Как се казваш, дете? Рен я гледаше смутено. Явно по някаква необяснима причина жената трябваше вече да знае името й.
— Рен — прошепна другата. Усмивката й стана още по-лъчезарна и Рен откри, че се усмихва в отговор. — Добре дошла, Рен. Ние те очакваме от дълго време да се завърнеш у дома.
Рен премигна. Какво беше казала тя? Рен бързо се огледа. Гарт беше като статуя, Бухала и Трис безразлични, а червенокосата жена напрегната и неспокойна. Тя внезапно се почувствува изоставена. Светлината на газовите лампи премигваше несигурно, а сенките припълзяваха по-близо.
— Аз съм Еленро Елеседил — каза жената, стискайки по-здраво ръцете й. — Кралица на Арборлон и на елфите от Западната земя. Дете, аз просто не зная какво да ти кажа, дори сега, след толкова голямо очакване. — Тя въздъхна. — Я, за какво мисля аз? Твоите рани трябва да бъдат почистени и лекувани. И тези на твоя приятел. Трябва нещо да хапнеш. После можем да говорим цяла нощ, ако искаш. Орин Страйът обърна се тя към Б ухала. — Аз отново съм ти задължена. Благодаря ти от цялото си сърце. Ти доведе Рен благополучно в града и ми даде нова надежда. Моля те, остани тази нощ.
— Ще остана, Милейди — отвърна тихо Бухала. — Трис, разпореди се да се погрижат добре за нашия добър приятел. Също и за спътника на Рен. — Тя го погледна. — Как се казвате?
— Гарт — отговори веднага Рен, уплашена внезапно от скоростта, с която се случваше всичко. — Той не говори. Тя се изпъна, заемайки отбранителна позиция. — Гарт остава с мен.
Шумът от ботуши в коридора накара отново всички да се обърнат. Появи се друг елф. Той беше с тъмна коса, квадратно лице и доста висок — един мъж, който се усмихваше с готовност и без усилие, както и кралицата. Той влезе в помещението без да забавя хода си, самоуверен и сигурен в себе си.
— Какво става? — попита той. — — Не можем ли да се наслаждаваме на няколко часа сън без някоя нова криза? А, Орин Страйът е тук, както виждам. Върнал се от огъня. Добра среща, Бухал. И Трис също е на крак и е дошъл.