Той спря, виждайки за първи път Рен. За миг на лицето му се изписа учудване, което после изчезна. Погледът му се премести върху кралицата.
— Тя, в края на краищата, се върна, нали? Очите му се преместиха отново върху Рен. — И е красива като майка си.
Рен се изчерви, смутена от комплимента. Осъзна го, но не бе в състояние да направи нищо. Усмивката на елфа се разшири и я разстрои още повече. Той прекоси бързо разстоянието до нея и сложи покровителствено ръка на рамото й.
— Не, не, моля те, това е истина. Ти си одрала кожата на майка си. — Той я стисна приятелски. — Макар че си малко прашна и опърпана тук-там. Усмивката му я привлече, стопли я и я накара мигновено да се отпусне. Все едно че нямаше никой друг в стаята.
— Пътуването от брега насам беше твърде трудно — успя да каже тя и изпита удоволствие от смеха му, който веднага последва думите й.
— Трудно е наистина. Малцина биха успели да го извършат. — Аз съм Гавилан Елеседил. — каза й той, — племенник на кралицата и твой братовчед. — Той млъкна като видя нейния озадачен поглед. — А, но ти още не знаеш за това, нали?
— Гавилан, отивай да спиш — намеси се Еленро, усмихвайки му се. — Ще се представиш по-късно. Сега Рен и аз имаме нужда да поговорим, само двете, насаме.
— Какво без мен? — попита Гавилан, приемайки обидено изражение. — Мислех, че ще искате да включите и мен, лельо Ел. Кой стои по-близо от мен до майката на Рен?
Погледът на кралицата беше неумолим.
— Аз — отвърна тя и се обърна отново към Рен, подбутвайки Гавилан настрани и заставайки до момичето. Ръцете й обгърнаха рамената на Рен. — Тази нощ ще бъде само за нас двете с Рен. Гарт ще те почака да свършим. А сега бих желала първо да поговорим насаме.
Рен се колебаеше. Тя си спомни казаното й от Бухала, че не трябва да казва на никого нищо за Елфовите камъни, с изключение на кралицата. Тя се огледа, но той гледаше настрана. От друга страна, червенокосата жена гледаше втренчено Гавилан. По лицето й нищо не можеше да се прочете.
Гарт привлече вниманието на Рен и й каза със знаци: Направи, както те моли тя.
Рен все още не отговаряше. Тя бе на път да разбере истината за своята майка, за своето минало. Отдавна се стремеше да открие отговорите, които търсеше. А изведнъж не искаше да бъде сама, когато това се случи.
Всички чакаха. Гарт направи отново знак. Направи го. Суровият, безкомпромисният Гарт, пазителят на тайни. Рен се усмихна насила.
— Ще говорим насаме — каза тя.
Те напуснаха помещението и тръгнаха по коридора. Минаха по едно извито стълбище към втория етаж на двореца. Гарт остана отзад с Орин Страйът и Трис очевидно приемаше спокойно тяхната раздяла, макар да знаеше, че същото не се отнася и за Рен. Тя усети, че Гавилан тръгна след тях, видя го как й се усмихва и й намигна и как после изчезна в един коридор — един лукав дух, връщаш се към други забавни игри. Рен инстинктивно го хареса, точно както и Бухала, но не по същия начин. Всъщност още не бе сигурна в какво се състоеше разликата. В момента бе твърде объркана от всичко, което се случваше, за да е в състояние да го осмисли. Тя хареса Гавилан, защото той я накара да се почувствува добре, засега това беше достатъчно.
Въпреки че кралицата напомни на всички други за своето желание да говори с Рен насаме, червенокосата жена вървеше след тях като бял призрак на фона на сенките. Рен погледна един, два пъти назад към нея, към странно напрегнатото, сдържано лице, към огромните зелени очи, които изглеждаха потънали в други светове и към потръпването на тънките ръце върху обикновената рокля от мека материя. Еленро изглежда не забелязваше присъствието й, бързайки по затъмнените коридори на двореца към избраната от нея посока, отказвайки се от всякакъв вид светлина, освен от лунната, която нахлуваше на сребърни снопове през дълги остъклени прозорци. Те минаха по един коридор и завиха по друг, все още на втория етаж. Накрая се приближиха до една двойна врата в края на коридора. Рен се сепна от едно леко движение в тъмнината от едната страна, което друг не би забелязал, но на нея не можеше да й убегне. Тя умишлено се забави, за да привикнат очите й. Един елф бе спотаен в сенките до стената, неподвижен, но бдящ.
— Това е Корт — каза тихо кралицата. — Той служи в Личната охрана. — Ръката й докосна леко бузата на Рен. — Ти имаш нашите елфови очи, дете.