Рен седеше без да мърда. Ръцете й бяха здраво стиснати от кралицата. Изненада и учудване бързо преминаха през нея, докато се опитваше да осъзнае какво трябва да каже.
— Тя беше моя дъщеря, Рен, а това те прави моя внучка. Има още едно нещо. Аз дадох на Алейн, а тя, на свой ред, трябваше да ти даде три оцветени камъка в кожена торбичка. В тебе ли са?
Рен се колебаеше, хваната в клопка, не знаейки какво се очакваше от нея да направи или каже. Но тя не можеше да лъже.
— Да — отвърна Рен.
Проницателните сини очи на кралицата бяха вперени в Рен, а на устните й имаше лека усмивка.
— Но ти вече знаеш истината за тях, нали? Трябва да я знаеш, Рен, иначе никога не би стигнала жива тук. Рен успя да запази невъзмутимо изражение на лицето си.
— Да — повтори тихо тя. Еленро потупа ръцете й и ги освободи.
— Еоуен знае за Елфовите камъни, дете — каза кралицата. — За тях знаят също и още няколко души от останалите, които са стояли до мен толкова много години. Орин Страйът е един от тях. Той те е предупредил да не казваш нищо, нали? Няма значение. Малко хора знаят за Елфовите камъни, а никой не ги е виждал в употреба, дори и аз. Само ти си имала това преживяване, Рен, и не мисля, че то ти е доставило удоволствие, не е ли така?
Рен бавно поклати глава, изненадана от това колко схватлива беше кралицата и от нейната интуиция относно чувствата, които Рен мислеше за грижливо скрити. Дължеше ли се това на факта, че бяха едно семейство и следователно в голяма степен си приличаха и беше ли тяхното родство връзка, която позволяваше на всяка от тях да надникне в сърцето на другата? Можеше ли Рен, на свой ред, да разбере, когато поиска, какво чувствува Еленро Елеседил?
Семейство. Прошепна тя думата наум. Семейството, което дойдох да намеря. Възможно ли е това? Наистина ли съм внучка на тази кралица, нима самата аз съм една Елеседил?
— Разкажи ми останалото за това как стигна до Арборлон и аз-ще ти съобщя онова, което си така нетърпелива да узнаеш — тихо каза кралицата. — Не се безпокой от присъствието на Еоуен. Тя вече знае всичко, което има значение.
И така, Рен разказа остатъка от случилото се по време на нейното пътешествие, всичко, включително вълкообразното създание, което беше Шадуин, и за откриването на истината за оцветените камъни, които нейната майка й беше дала като дете. Когато Рен свърши и разказа всичко, тя скръсти ръце на гърдите си, чувствувайки се смразена от собствените си думи и от спомените, които те предизвикаха. После импулсивно стана и отиде до мястото, където лежаха нейните изхвърлени дрехи. Претърсвайки набързо дрипите, Рен намери Елфовите камъни, все още там, където беше ги пъхнала след влизането им в града. След това се върна при кралицата и й ги подаде.
— Ето, вземете ги — предложи тя.
Но Еленро Елеседил поклати отрицателно глава.
— Не, Рен. — Кралицата затвори пръстите на Рен върху Елфовите камъни и насочи ръката й към джоба на нощницата. — Ти ще ги пазиш вместо мен — прошепна тя.
— Много си смела, Рен — заговори за пръв път Еоуен Сирайз. Гласът й беше нисък и завладяващ. — Повечето хора не биха били в състояние да преодолеят пречките, с които си се сблъскала. Ти си истинско дете на своята майка.
— В нея има толкова много от Алейн — съгласи се кралицата, а погледът й стана замислен за момент. После тя се изправи, загледана отново в Рен. — Ти наистина си била смела. Аланон е постъпил правилно като те е избрал. Но твоето идване е било предопределено, така че предполагам, той само е изпълнил пророчеството на Еоуен. — Тя видя объркване в погледа на Рен и се усмихна. — Зная, дете. Аз говоря със загадки. Беше много търпелива докато говореше с мен и никак не ти е било лесно. Ти изгаряш от любопитство да научиш истината за своята майка и да откриеш как е станало така, че си тук. Слушай тогава. — Усмивката й се смекчи. Три поколения преди да се родя, когато елфите все още са живели на Западната земя, няколко члена от фамилията Омсфорд, преки потомци на Джеър Омсфорд, решили да се заселят в Арборлон. Тяхното решение, както разбирам, е било продиктувано от нахлуването на Федерацията в селата на Южната земя като Сенни дол и от започването на лова на вещици за потискане на магията. Имаше трима от тези Омсфорд и те донесоха със себе си Елфовите камъни. Един от тях умря бездетен. Двама се ожениха, но, когато елфите решиха да изчезнат, само един от двамата тръгна с тях. Вторият, беше ми казано, един мъж, се върнал в Сени дол с жена си. Това трябва да са били пра-прародителите на Пар и Кол Омсфорд. От фамилията Омсфорд останала само една жена и тя съхранявала в себе си Елфовите камъни. — Еленро направи пауза. — Елфовите камъни, Рен, както знаеш, са били образувани в началото от Елфова магия и е можело да бъдат използувани само от създания с елфова кръв. Елфовата кръв изчезнала във фамилията Омсфорд в годините след смъртта на Брин и Джеър, Елфовите камъни не са били от особена полза за тези Омсфорд, които са се грижили за тях. Следователно, в един момент те решили (при взаимно съгласие), че Камъните принадлежат на хората, които са ги направили или по-точно, предполагам, на техните потомци. И така, когато тримата, дошли от Сени дол, се оженили и започнали своя нов живот, за тях е било твърде естествено да решат, че Елфовите камъни, дадени за съхранение на фамилията Омсфорд от Аланон в дните на техния праотец Ший, трябва да останат с елфите без значение какво е станало с тях. Във всеки случай Елфовите камъни изчезнали, когато изчезнали елфите и аз предполагам, че е необходимо да ти кажа една-две думи за това. — Кралицата поклати глава, спомняйки си. — Години наред нашите предци са се оттегляли все по-далеч в горите на Западната земя. Те все повече се изолирали от другите раси, докато експанзията на Федерацията си е пробивала път на север. Изолацията се е осъществявала отчасти по инициатива и на самите елфи, но не по-малко е допринесло за нея разпространяващото се убеждение, насърчавано от Коалиционния съвет на Федерацията, че елфите са различни и че това различие не е за добро. Елфите в крайна сметка били потомци на хора от света на приказките, а не истински човешки същества. Елфите били създателите на магията, която оформяла света от идването на Първия съвет в Паранор, а никой никога не се доверявал много на магията или на нейните потребители. Когато създанията, които ти наричаш Шадуини, започнали да се появяват — тогава те не са имали име — Федерацията побързала да хвърли обвинението за заболяването на земята на елфите. Та нали от тях тръгвала магията, а не била ли точно тя причина за всичките проблеми? Ако ли пък не, защо тогава елфите и тяхната родина не са засегнати? Тези обвинения ставали все по-шумни, докато накрая на нашите хора им дошло до гуша. Изборът бил прост. Или да се противопоставят на Федерацията, което означавало обявяването на война, или да се намери начин да се оттеглят напълно. Войната не била привлекателна перспектива. Елфите трябвало да се сражават на практика сами с най-силната армия на Четирите земи. Калахорн бил вече погълнат и Свободният корпус разформирован, Тролите били както винаги толкова непредсказуеми като племе, а джуджетата се колебаели дали да воюват. И така, елфите решили просто да се отправят към някоя нова територия, да се заселят наново и да чакат прогонването на Федерацията. Това решение не било взето лесно. Имало мнозина, които искали да се бият и също толкова, които смятали, че ще е по-добре да изчакат и да видят какво ще стане. В края на краищата трябвало да напуснат своята родина — родното място на елфите от катаклизма на Великите войни. Но накрая, след продължително обсъждане, било постигнато съгласие, че най-доброто решение е да напуснат. Елфите са преживявали местения и преди. Те са си изграждали нови родини. Те усъвършенствували изкуството да се правят на изчезнали, докато всъщност продължавали да бъдат на мястото си. — Тя въздъхна. — Това е било толкова отдавна, Рен, и аз не съм била, там. Не мога вече да бъда сигурна какви са били техните мотиви. Преместването започнало с бавно събиране на елфите от всички краища на Западната земя, така че селата просто престанали да съществуват. По това време Летящите ездачи намерили този остров и той напълно отговарял на нуждите на Земните елфи. Мороуиндъл. Когато било окончателно решено, че това ще бъде мястото, където ще отидат, те избрали подходящо време и просто изчезнали.