— Моята майка — повтори като ехо Рен. — Как изглеждаше тя?
— Като нея нямаше втора — отвърна кралицата отново с усмивка. — Тя беше умна, своенравна и красива. Вярваше, че може да прави всичко — поне една част от нея искаше да се опитва. — Тя плесна с ръце и усмивката й изчезна. — Алейн срещна един Летящ ездач и избра него за свой съпруг. Аз не мислех, че това е добра идея — небесните елфи никога не са били истински свързани с нас, но това, което мислех аз, всъщност нямаше никакво значение. Това беше преди близо двадесет години и времената бяха тежки. Демоните бяха навсякъде и ставаха все по-силни. Ние бяхме принудени да се приберем в града. Контактите с външния свят станаха трудни. Скоро след като се омъжи Алейн забременя с теб. Тогава Еоуен ми каза за своето видение. — Тя хвърли поглед на другата жена, която седеше и спокойно ги наблюдаваше със своите огромни и бездънни зелени очи. — Еоуен е пророчица, Рен. Може би най-добрата, която някога е съществувала. Тя беше моя другарка в игрите и вярна приятелка, когато бях дете, дори преди да знаеше, че притежава тази сила. Оттогава тя е винаги с мен. Съветва ме и ме води. Казах ти, че тя е причината да си тук. Когато Алейн забременя, Еоуен ме предупреди, че ако моята дъщеря не напусне Мороуиндъл преди ти да се родиш, и двете ще умрете. Тя бе видяла това в едно свое видение. Каза ми също така, че Алейн може никога да не се върне, но че един ден ти ще се върнеш и че твоето идване ще спаси елфите. — Тя си пое дълбоко въздух. — Зная. Чувствувах се така, както ти сигурно се чувствуваш сега. Как можеше това да бъде вярно? Не исках Алейн да заминава, но знаех, че виденията на Еоуен никога не лъжат. И така извиках Алейн и накарах Еоуен да повтори пред нея това, което ми бе казала. Алейн не се поколеба, макар да знаех, че не й се искаше. Тя каза, че ще замине и че ще се погрижи бебето да бъде в безопасност. Никога не отваряше дума за себе си. Такава бе твоята майка. Все още притежавах Елфовите камъни, предадени ми чрез брака на моите родители. Дадох ги на Алейн да ги пази като предварително промених външния им вид с малко от моята собствена магия, за да не могат да бъдат веднага разпознати и да не личи, че имат някаква стойност. Алейн трябваше да се върне със своя съпруг в Западната земя. Трябваше да пътува оттам до Сени дол и да възстанови връзките с потомците на фамилията Омсфорд, върнали се там, когато елфите бяха дошли на Мороуиндъл. Никога не разбрах дали бе стигнала там. Тя изчезна от моя живот за близо три години. Еоуин можеше само да ми каже, че двете сте в безопасност. После, преди малко повече от петнадесет години, Алейн реши да се върне. Не зная каква е била причината за това решение, но тя наистина дойде. Бе ти дала кожената торбичка с Елфовите камъни, бе те оставила на грижите на фамилията Омсфорд в Сенни дол и беше долетяла обратно със съпруга си при нас. — Тя поклати бавно глава, сякаш идеята за завръщането на нейната дъщеря бе неразбираема за нея дори сега. — Тогава демоните бяха залели Мороуиндъл. Градът бе всичко, което ни беше останало. Преградата бе образувана от нашата магия, за да ни защитава, а демоните бяха навсякъде отвъд нея. Летящите ездачи идваха все по-рядко. Рокът, който яздеха Алейн и нейният съпруг, се спусна надолу през мъглата и бе улучен от някакъв вид снаряд. Той кацна недалеч от градските порти. Демоните… Еленро млъкна.
Нямаше сили да продължи.
— Не можахме да ги спасим — завърши тя.
Рен почувствува една голяма празнота да се отваря в нея. Представяше си как умира нейната майка. Импулсивно Рен се наведе напред, прегърна своята баба — последния член от нейното семейство и единствената връзка с майка й и баща й — и силно я притисна. Почувствува главата на кралицата да се свежда към нейното рамо и тънките й ръце също да я прегръщат. Те дълго време стояха така и мълчаха прегърнати. Рен се опита да извика във въображението си образа на своята майка, но не успя. Сега можеше да види само лицето на баба си. Рен съзнаваше, че нейната загуба, колкото и голяма да беше, в никакъв случай не можеше да се сравни с тази на кралицата.
Накрая те се пуснаха и кралицата още веднъж се усмихна, сияеща и ободрена.
— Толкова се радвам, че дойде, Рен — повтори тя. — Отдавна чаках да те срещна.
— Бабо — каза Рен и думата прозвуча Странно от устата й. — Все още не мога да разбера защо бях изпратена. Аланон ми каза, че трябва да намеря елфите, защото Земите не може да бъдат излекувани, докато те не се върнат. А сега ми казваш, че според предсказанието на Еоуен моето идване ще спаси елфите. Ho каква полза има от присъствието ми тук? Ако можехте, сигурно отдавна щяхте да сте се върнали.