Усмивката бавно изчезна.
— Боя се, че всичко е много по-сложно.
— Как така по-сложно? Не можете ли да напуснете острова, ако поискате?
— Напротив, дете. Можем.
— Тогава защо не го сторите? Какво ви задържа? Оставате тук, защото така трябва? От Забраненото място ли са дошли тези демони? Пак ли е зле Елкрис?
— Не, Елкрис е добре — отвърна неуверено кралицата.
— Тогава откъде са се взели тези демони.
Гладкото лице на кралицата се напрегна едва забележимо.
— Ние не сме сигурни, Рен.
Тя лъжеше. Рен инстинктивно чувстваше това. Беше го усетила в гласа на баба си и бе го видяла във внезапното свеждане на зелените очи на Еоуен. Шокирана, наранена, а също така и ядосана, Рен погледна с невярващи очи кралицата. Никакви тайни повече между нас? помисли тя, повтаряйки собствените: думи на баба си. Какво криеш?
Еленро Елеседил изглежда не забелязваше страданието на своята внучка. Тя отново се пресегна и топло я прегърна. Макар да се изкушаваше да го стори, Рен не я отблъсна, мислейки, че сигурно има някаква причина за тази тайнственост, която с времето щеше да бъде разбулена. Помисли също така, че бе отишла твърде далеч, за да открие истината за своето семейство, а се отказва насред път, само защото част от нея се разкриваше твърде бавно. Тя потисна своите чувства. Беше момиче Скитник и Гарт я беше обучил добре. Тя можеше да бъде търпелива. Знаеше да чака.
— Утре има достатъчно време да говорим за това, дете — прошепна кралицата на ухото й. Сега имаш нужда от сън. А аз имам нужда да помисля. — Тя се отдръпна, а усмивката й бе толкова Тъжна, че почти предизвика сълзи в очите на Рен. — Еоуен ще ти покаже стаята. Ако ти потрябва твоят приятел Гарт, ще го сложим да спи в съседната. Отпочини си, дете. Ние чакахме дълго време, за да се намерим една друга, и не трябва да прибързваме с разкриването, си.
Тя се изправи на крака, повдигайки със себе си и Рен. Срещу тях Еоуен също се изправи. Кралицата прегърна отново внучката си. Рен също я прегърна, прикривайки съмненията, които се натрупаха в нея. Беше много уморена, очите й се затваряха и силите я напускаха. Беше й топло и уютно и се нуждаеше от почивка.
— Радвам се, че съм тук, бабо. — каза спокойно тя и наистина се радваше.
Но аз ще узная истината, добави за себе, си тя. Ще я науча цялата.
Рен последва Еоуен Сирайз, която я изведе от спалнята и я поведе по тъмния коридор.
ГЛАВА XI
На следващата сутрин Рен се събуди в стая с боядисани в бяло стени, памучни постелки и завивки с бродирани по краищата мънички цветя и гоблени, изтъкани от нишки с меки пастелни цветове. Гоблените проблясваха на ярката светлина, която нахлуваше през пролуките на дан телените пердета, висящи на дипли пред стигащите от пода до тавана прозорци.
Слънчева светлина, удиви се тя, на една земя, на която отвъд стените на града и силата на Елфовата магия има само мрак.
Рен лежеше по гръб, все още сънена и се опитваше да събере мислите си. Не бе разгледала стаята предишната нощ. Беше тъмно, а Еоуен използуваше само Светлината на свещ, за да я води. Бе се строполила на мекото легло и почти мигновено бе заспала.
Рен при твори за малко очи, опитвайки се да свърже видяното с онова, което си спомняше, подобното на сън полупрозрачно настояще със суровото, внушаващо страх минало. Беше ли всичко това реалност, търсенето на информация за мястото, където бяха изчезнали елфите, полетът им до Мороуиндъл, преходът през Ин Джу, катеренето по Черния корниз, придвижването до Роуен и после до Арборлон? Лежейки тук, огряна от слънчевата светлина и в мека постеля, тя откри, че всичко това е трудно за вярване. Нейните спомени за онова, което лежеше извън градските стени — мрака, огъня, мъглата, чудовищата, които идваха отвсякъде и знаеха само как да унищожават — изглеждаха смътни и далечни.
Тя отвори ядосано очи и се напъна да си спомни. Събитията минаваха пред нея като на парад, живи и страшни. Тя видя Гарт да стои с нея срещу Шадуина на ръба на скалите над Синия разлив. Представи си още веднъж как беше преминала първата нощ на брега, когато Тайгър Тай и Дух си заминаха. Сети се за Стреса и Фавн, мъчейки се да си спомни как изглеждаха, говореха и се държаха и какво бяха претърпели, помагайки й да пътува през този чудовищен свят — приятели, които бяха й помогнали, а тя сега ги изостави.