Мислите й за комбинираната котка и дървесния пискун накрая я разсъниха напълно. Рен се надигна, седна и бавно се огледа. Беше на сигурно място тук, в Арборлон, в двореца на Кралицата Елф, в дома на Еленро Елеседил, която беше нейна баба. Рен пое дълбоко въздух, борейки се с представата и мъчейки се да я направи реална. Беше реална, разбира се — и все пак, в същото време, още не изглеждаше такава. Представата е твърде нова, предположи Рен. Тя беше дошла, търсейки истината за своите родители, но не можеше да допусне, че тя ще се окаже така разтърсваща.
Рен си спомни какво си бе казала, когато Коглайн за пръв път заговори с нея за сънищата. Онова, което ще научи, ако се съгласи да пътува до Рога на пъкъла, за да разговаря с Аланон, ще промени много нейния живот.
Тогава дори не можеше да си представи колко много. Това едновременно възбуждаше любопитството й и я плашеше. Толкова много неща бяха се случили, за да я доведат на Мороуиндъл и при елфите, и сега беше изправена лице в лице с един свят и един народ, които всъщност не познаваше или не разбираше. Последната нощ Рен беше открила точно колко трудни можеха да се окажат нещата. Щом дори нейната собствена баба предпочиташе да я заблуждава, доколко можеше да се довери на който и да било друг? Продължаваше да я измъчва фактът, че има тайни, които крият от нея. Беше изпратена при елфите с някаква цел, но все още не знаеше каква е тя. Ако Еленро я знаеше, го не й казваше поне засега. Не казваше нищо и за демони те — само това, че не са дошли от Забраненото място и че Елкрис не се е провалил. Но те бяха дошли отнякъде и Рен бе сигурна, че кралицата знае откъде. Тя знаеше много неща, които не казваше. Тайни — отново й хрумна тази дума. Тайни.
Рен тръсна глава и престана да мисли повече за това. Кралицата беше нейна баба, последния член от нейното семейство. Бе дала живот на майка й и беше една опитна, красива, с чувство за отговорност и изпълнена с любов жена. Рен поклати глава. Не можеше да си помисли нищо лошо за Еленро Елеседил. Не можеше да я очерня. Твърде много приличаше на нея — физически, емоционално и по думи, мисли и действия. Рен беше разбрала това последната нощ, беше го почувствувала при техния разговор, по разменените погледи между тях и по начина, по който се разбираха.
Тя въздъхна. Най-добре беше да постъпи, както бе решила — да почака и да види.
След малко тя стана и отиде до вратата, която водеше към съседното помещение. Почти незабавно вратата се отвори и тя видя Гарт. Той беше гол до кръста. Мускулестите му ръце и гърдите му бяха скрити от превръзки, а тъмното му брадато лице беше насечено и натъртено. Въпреки многото наранявания огромният Скитник изглеждаше отпочинал и в добро състояние. Когато му махна с ръка да дойде при нея, той се пресегна назад, взе една туника и бързо я нахлузи на себе си. Дрехите, които бяха му приготвили, бяха твърде малки за него и го правеха да изглежда още по-огромен. Рен скри усмивката си, когато отидоха да седнат на една пейка до прозорците с дантелени пердета, щастлива просто да го види отново, чувствувайки се спокойна в негово присъствие.
Какво научи?, попита със знаци той.
Сега тя се усмихна открито. Добрият стар верен Гарт — делови, както винаги. Тя повтори разговора си с кралицата от предишната вечер, предавайки нейния разказ за историята на родовете Елеседил и Омсфорд и за майка й и баща й. Рен не спомена своето подозрение, че Еленро скрива истината за демоните. Искаше засега да запази това за себе си, надявайки се, че ако даде малко време на баба си, тя ще реши да й се довери.
Независимо от това Рен поиска мнението на Гарт за кралицата.
— Какво забеляза ти в моята баба, което аз пропуснах? — попита го тя, превеждайки с пръсти, докато говореше.
Гарт се усмихна слабо на загатването, че е пропуснала нещо. Отговорът му беше бърз. Тя е уплашена.
— Уплашена ли? — Рен наистина беше пропуснала това. — Какво мислиш, че я плаши?
Трудно е да се каже. Струва ми се, че с нещо, което тя знае, а ние не знаем. Много внимава какви казва и как го казва. Ти също си го забелязала.
Той направи пауза.
Може би се страхува за теб, Рен.
— Защото моята майка е била убита при завръщането си и сега аз също съм в опасност ли? Но съгласно видението на Еоуен се е предполагало, че ще се върна. Те са ме очаквали. И каква е ползата все пак от това видение? Как се очаква от мен да спася елфите, Гарт? Това не ти ли се струва глупаво? В края на краищата всичко, което успяхме да направим, бе просто да останем живи достатъчно дълго време, за да достигнем града? Не виждам какво значение може да има присъствието ми тук.