Гарт сви рамена. Дръж очите и ушите си отворени, момиче Скитник. Ето как ще научиш някои неща.
Той се усмихна и в отговор Рен също му се усмихна.
Тогава Гарт я остави, за да може тя да се облече. Когато затвори вратата между техните стаи, Рен известно време остана загледана след него. Внезапно й хрумна, че има огромни несъответствия между разказите на нейната баба и на Гарт за родителите й. Разбира се, версията на Гарт беше от втора ръка, а кралицата се основаваше изцяло на събития, които се бяха случили преди отпътуването от Арборлон, така че бе възможно да има несъответствия. Все пак никой от двамата не беше коментирал какви са според него очевидните грешки на другия. Гарт не бе споменал нищо за Летящи ездачи. Кралицата не бе споменала нищо за Скитниците. Никой от двамата не беше споменал защо нейните родители не са пътували първо до Сенни дол и семейство Омсфорд, а вместо това са заминали за Западната земя.
Рен се запита дали би могла да каже нещо за това на Гарт. Ако се имаше предвид важността другите й грижи, дали тази бе наистина толкова важна.
Рен намери приготвените за нея дрехи. Стояха й по-добре, отколкото дрехите на Гарт. Те включваха, панталони, туника, чорапи, колан и чифт фино изработени кожени обувки до глезените. Тя нахлузи дрехите, като прехвърляше през съзнанието си откритията от предишната вечер и размишляваше върху наученото. Кралицата изглеждаше напълно убедена във важността на пристигането на Рен в Арборлон и сигурна, поне в мислите си, че видението на Еоуен се е оказало вярно. Орин Страйът също беше споменал, че са я очаквали. Ала никой не беше казал защо, ако всъщност някой знаеше. В съня не се споменаваше нищо за това как очакваха Рен да им помогне. Може би бе необходимо друго видение, за да се разбере.
Тя се усмихна на своята собствена дързост, но докато слагаше обувките си, усмивката й внезапно изчезна.
Ами ако важността на нейното завръщане беше в това, че тя носи със себе си Елфовите камъни? Ами ако от нея се очакваше да употреби Камъните като оръжие срещу демоните?
Рен изстина при тази мисъл, спомняйки си отново как бе принудена да ги използува вече два пъти въпреки нежеланието си, как я обземаше чувството за сила, когато магията преминаваше през нея и как огънят я изгаряше и в същото време ободряваше. Тя чувствуваше адиктивния им ефект върху себе си, спояването с тях всеки път, когато биваха използувани и колко много изглеждаха като част от нея. Рен непрекъснато си казваше, че няма да ги използува, после откриваше, че е принудена или може би убедена. Тя поклати, глава. Изборът на думата нямаше значение. Резултатът беше същият. С всяко използуване на магията се отдалечаваше по малко от това, което беше някога. Тя се приближаваше малко повече до една нова Рен, която не познаваше. Използвайки силата на магията, губеше власт над себе си.
Рен натъпка краката си в ботушите и се изправи. Нейната мисъл беше неправилна. Не можеше Елфовите камъни да са важните. Иначе защо Еленро просто не бе ги задържала вместо да ги дава на Алейн? Ако имаха някакво значение, защо Камъните не бяха използувани срещу демоните преди много години?
Тя се поколеба, после посегна към своята нощница и извади Елфовите камъни от джоба, в който ги бе поставила предишната вечер. Те блещукаха в ръката й. Тяхната магия спеше, безобидна и невидима. Рен грижливо ги разгледа, питайки се за обстоятелствата, който бяха ги отредили на нейните грижи. Искаше й се снощи Еленро да си ги бе поискала обратно.
После преодоля лошите чувства, които мисълта за Елфовите камъни беше предизвикала у нея и пъхна досадните талисмани дълбоко в джоба на своята туника. След като мушна един дълъг нож в колана си, тя се изпъна самоуверено и излезе от стаята.
Един елф-ловец стоеше на поел пред вратата й и след като Рен спря за малко, за да повика. Гарт, часовоят ги съпроводи надолу по стълбите до трапезарията за закуска. Те ядоха сами върху дълга полирана дъбова маса, покрита с бяла, декорирана с цветя покривка. Масата беше разположена в подобно на пещера помещение със сводест таван и оцветени стъкла на прозорците, които филтрираха слънчевата светлина, разлагайки я на различни цветове като през призма. Млада прислужница стоеше готова да ги обслужва при храненето, което караше самостоятелната Рен да се чувства неловко. Тя се хранеше мълчаливо. Гарт седеше срещу нея, питайки се какво се очаква от нея да направи, когато се нахрани. От кралицата нямаше никаква следа.