Въпреки това, когато закуската приключи, се появи Бухала. Сега Орин Страйът изглеждаше така изпит и блед, както в сенките и тъмнината на обширните пространства със застинала лава отвън. Неговото кокалесто тяло изглеждаше отпуснато и разглобено, когато се движеше. Нищо от него не изглеждаше да действа както би трябвало. Той носеше чисти дрехи и плетената островърха шапка с пискюл липсваше, но продължаваше да изглежда някак си измачкан и разрошен, сякаш това беше нещо нормално за него. Той дойде до масата и седна, облягайки се удобно върху нея.
— Изглеждате далеч по-добре отколкото миналата нощ — позволи си да каже той, полуусмихнат. — Чистите дрехи и банята са ви направили наистина красиво момиче, Рен. Отпочинахте си добре, нали?
Рен отвърна на усмивката му. Харесваше Бухала.
— Достатъчно добре, благодаря — отвърна тя. — И благодаря отново, че ни доведохте благополучно вътре. Не бихме успели да го направим без вас. Бухалът присви устни, погледна многозначително Гарт и сви рамена.
— Може би е така — каза той. Но ние и двамата знаем, че всъщност вие ни спасихте.
Бухала направи пауза, без да спомене за Елфовите камъни и се облегна назад на стола си. Продълговатото му лице се набръчка дяволито. — Искате ли да разгледате града, когато свършите? Да видите какво има навън? Баба ви ме постави на ваше разположение за известно време.
Минути по-късно те напуснаха района на двореца, минавайки този път през главите порти и се спуснаха надолу към града. Дворецът беше разположен върху едно хълмче в центъра на Арборлон, дълбоко в скриващата го гора и ограден наоколо с вилите и магазините на града. Градът беше оживен на дневна светлина, елфите заети със своята работа, а улиците шумни. Докато тримата си пробиваха бавно път през тълпите, погледите на всички се насочваха към тях — не към Бухала или Рен, а към Гарт, който беше много по-едър от елфите и беше очевидно, че не е един от тях. Гарт, по характерен за него начин, изглеждаше разсеян. Рен си проточваше врата, за да види всичко. Слънчевата светлина правеше по-ярка зеленината на дърветата и тревите, цветовете на сградите и цветята покрай алеите. Като че ли мъглата и огънят отвън стените не съществуваха. Във въздуха имаше някакви следи от пепел и сяра, а сянката на Килешан представляваше тъмно петно на фона на източното небе, където градът се облягаше на планината, но магията пазеше света отвътре закътан и защитен. Елфите си гледаха своята работа, сякаш всичко беше нормално, нищо не ги заплашваше и Мороуиндъл извън града е точно същия, както отвътре.
След известно време минаха през паравана на гората и пред тях се появи външната стена. На дневна светлина стената изглеждаше различно. Светлината от магията беше намаляла до слабо блещукане, което превръщаше света отвъд в един мек неясен акварел, окъпан от нейната яркост Мороуиндъл неговите планини, кратерът на Килешан, смесицата от застинала лава и осакатени гори, пукнатините в земята със своите гейзери от пепел и пара не се виждаше от мъглата. Войници от елфовата армия патрулираха по защитните валове, но сега не се водеха никакви битки. Демоните бяха отишли да почиват до падането на нощта. Светът отвън беше станал угнетяващо пуст, а единствените звуци, които се чуваха, бяха от гласовете и движенията на хората отвътре.
Когато те наближиха най-близкия мост, Рен се обърна към Бухала и попита:
— Защо има ров от вътрешната страна на стената?
Той я погледна за миг и после отново отмести погледа си.
— Ровът отделя града от Преградата — поясни той. — Знаеш ли за Преградата?
Бухала махна с ръка към стената. Сега Рен си спомни названието. Стреса беше го използувала първа, казвайки че елфите са в беда, защото нейната магия отслабвала.
— Тя е била изградена от магията по времето на бащата на Еленро, когато демоните за пръв път са се появили. Тя е защита срещу тях. Запазва града такъв, какъвто винаги е бил. Всичко е същото, както по времето, когато Арборлон е бил пренесен на Мороуиндъл преди повече от сто години.
Рен продължаваше да размишлява върху казаното от Стреса за отслабването на магията. Тъкмо се готвеше да попита Орин Страйът дали е така, когато внезапно осъзна това, което той току-що беше казал.
— Бухале, когато Арборлон е бил пренесен на Мороуиндъл ли каза? Имате предвид, когато е бил построен, нали?
— Имам предвид това, което казах. — Че сградите са били пренесени? Или ти говориш за Елкрис? Елкрис е тук, нали, вътре в града?