— Там, отзад. Зад двореца — отвърна той и махна неопределено с ръка. Набръчканото му лице беше мрачно. — И така, вие имате предвид…
— Градът, Рен — прекъсна я Бухала. — Целият, както и всички живеещи в него елфи. Ето какво имам предвид.
— Но… — Рен го гледаше втренчено. Той е бил построен отново, искаш да кажеш, от дървения строителен материал, който елфите са пренесли тук…
Бухалът поклати отрицателно глава.
— Рен, никой ли не ви е казал за Лодена? — попита той. Кралицата не ви ли каза как елфите са дошли на Мороуиндъл?
Беше се навел към нея и я фиксираше с проницателните си очи. Рен се поколеба и, накрая продължи:
Тя каза, че е било решено да емигрират от Западната земя, защото федерацията…
— Не — прекъсна я отново той. — Не това исках да кажа.
Бухала погледна настрана за момент, после я хвана за ръката и я заведе до една каменна подпора в подножието на моста, където можеха да седнат. Гарт ги проследи, заемайки позиция срещу тях, от която можеше да ги наблюдава, докато разговарят. Мургавото му лице беше безизразно.
— Нямах намерение да ви казвам това, момиче, започна Бухалът, когато седнаха. Други биха свършили по-добре тази работа. Но няма да има за какво да говорим, ако не ви обясня. Освен това, щом сте внучка на Еленро Елеседил и сте очакваното момиче от видението на Еоуен Сирайз, имате право да знаете. — Той скръсти удобно кокалестите си ръце. — Но няма да повярвате на това. А не съм сигурен дали вярвам.
Рен се усмихна малко неловко при тази перспектива.
— Въпреки това ми кажете, Бухале помоли тя.
Орин Страйът кимна и започна:
— Научих го почти случайно, Елфите възстановили някаква част от своята приказна магия преди повече от сто години преди да емигрират на Мороуиндъл, когато все още живеели на Западната земя. Аз не зная как са направили това и всъщност не ме интересува. Важно е да се знае, че когато взели решението да емигрират, те, предполага се, са съсредоточили каквото е имало налице от магията в един Елфов камък, наречен Лоден. Лоденът, мисля аз, винаги е съществувал скрит и пазен, държан в тайна до времето, когато щял да бъде необходим. Това време не е идвало в продължение на стотици години, дори през целия изминал период след Великите войни. Но елфи от рода Елеседил го прибрали или намерили отново, или нещо подобно и когато взели решение да емигрират, го използвали. — Той си пое дълбоко въздух и стисна устни. Този Елфов камък, подобно на всички други, така са ми казали, черпи своята сила от този, който ги ползува. Само че в този случай не е имало само един погребител, а цяла раса. Цялата сила на Елфовата нация е отишла за призоваване на магията на Лодена. — Той се прокашля, за да прочисти гърлото си. — Когато направили това целият Арборлон бил взет като… като лопата земя, свит до нищо и затворен вътре в Камъка. Ето какво имах предвид, кога казах, че Арборлон е бил пренесен на Мороуиндъл. Той е бил затворен вътре в Лодена, заедно с повечето елфи и пренесем само от шепа пазачи на този остров. Веднага щом било намерено място за града, процесът протекъл обратно и Арборлон бил възстановен. Мъже, жени, деца, кучета, котки, птици, животни, къщи и магазини, дървета, цветя, трева — всичко. Елкрис също. Целият град. — Бухалът се отпусна назад и присви пронизителни те си очи. И така, какво ще кажете сега?
Рен беше смаяна.
— Ще кажа, че сте прав, Бухале — отвърна тя. — Не вярвам на това. Не мога да си представя, как елфите ще възстановят толкова бързо нещо, загубено преди хиляди години. Откъде е дошло то? Те са нямали никаква магия по времето на Брин и Джеър Омсфорд, само своята лечебна сила!
— Не твърдя, че зная как са направили всичко това, Рен — отвърна Бухала, свивайки рамена. — Случило се е много преди моето време. Кралицата може да знае, но тя никога не ми е казвала дори дума за това. Зная само каквото ми е казано, както и че не съм сигурен дали вярвам в него. Градът и хората са били пренесени тук в Лодена. Това е историята. И ето как е била построена Преградата. Е, била е изградена в действителност, първо от камък с ръчен труд, но магията, която я защитава, е дошла от Лодена. Тогава бях още момче, но си спомням, че старият крал използуваше жезъла Рухк. Жезълът Рухк държи Лодена и насочва магията.
— Вие сте виждали това? — попита подозрително Рен.
— Виждал съм Жезъла и неговия Камък много пъти — отвърна Бухала. — Виждал съм да го използуват само един път.