— Ами какво ще кажете за демоните? — продължи да пита Рен, искайки да научи повече и опитвайки се да осмисли чутото. — Не може ли Лоденът и жезълът Рухк да бъдат използвани срещу тях?
Лицето на Бухала потъмня, променяйки изражението си така бързо, че Рен се изненада.
— Не отговори спокойно, той. Магията е безполезна срещу демоните.
— Но защо е така? — попита настойчиво Рен. — Магията на Елфовите камъни, които нося, може да ги унищожава. Защо не и магията на Лодена?
— Мисля, че тази магия е от друг вид — отвърна Бухала, поклащайки глава. Не беше много сигурен в това, което казва.
— Кажете ми, Бухале, откъде са дошли демоните? — попита бързо Рен.
Орин Страйът изглежда се чувствуваше неловко.
— Защо питате мен, Рен Елеседил?
— Омсфорд — веднага го поправи тя.
— Не мисля така.
Настъпи напрегнато мълчание, докато се гледаха в очите.
— Дошли са също от магията, нали? — попита Рен, която не искаше да отстъпи.
Проницателният поглед на Бухала бе неизменен.
— Попитайте кралицата, Рен. Говорете с нея. — Той рязко стана. — Сега, когато знаете как градът е попаднал тук, поне съгласно легендата, нека завършим разглеждането му. В Преградата има три порти, една главна и две малки. Вижте, ето там.
Бухала тръгна, като продължи да говори и да обяснява това, което виждаха и да отклонява разговора от въпросите й, на които изглежда никой не искаше да отговори. Рен слушаше без ентусиазъм. Интересуваше се повече как елфите са дошли на Мороуиндъл. За да се събере цял град, да се смали до размерите на Елфов камък и да се затвори вътре в него за едно пътуване през океана, се изискваше толкова невероятна магия. Все още не можеше да си представи това. Елфовата магия, възстановена от приказния свят от време, което едва ли някой можеше да си спомни това беше невероятно. Как може да е налице цялата тази сила и пак да няма начин за освобождаване от демоните, за унищожаването им. На езика й бяха дузина възражения. Тя наистина не знаеше на какво да вярва. Те прекараха сутринта и ранния следобед, разхождайки се из града. Изкачваха се до укрепленията и гледаха земята отвъд, която беше мрачна, мъглива, без никакво движение, освен когато парата на Килешан изригваше и мъглата се завихряше. Отново видяха Фейтън да преминава от града към Преградата без да ги забележи. Под избелялата от слънце коса лицето му беше грубо и покрито с белези. Бухала го наблюдаваше с каменно лице и когато се обърна, за да продължат разходката си, Рен го помоли да й разкаже за него. Помощник главнокомандуващ на кралицата, отговори Орин Страйът, и втори по ранг след Барсимон Оридио, когото много би желал да замести.
— Защо не го харесвате? — попита без заобикалки Рен.
— Трудно е да се обясни — отвърна Бухала, повдигайки едната си вежда. — Предполагам, че между нас има съществена разлика. Аз прекарвам по-голямата част от времето си отвъд стените, бродейки в нощта с демоните, следейки ги отблизо къде се намират и какво ни готвят. По-голямата част от времето живея като тях, а щом живееш като тях, трябва да ги познаваш. Познавам видовете демони и техните навици по-добре от всеки друг. А Фейтън не мисли за тези неща. За него демоните са само враг, който трябва да бъде унищожен. Той иска да изведе армията на елфите извън града и да ги помете. Върви след Барсимон Оридио и кралицата месеци наред, за да ги увещава да му позволят да направи точно това. Хората му го обичат. Мислят, че е прав, защото вярват, че знае нещо, което те не знаят. Ние сме затворени зад Преградата вече почти десет години. Животът продължава и ги не можеш да разбереш само като наблюдаваш или дори като разговаряш с хората, че всъщност всички тях ги боли сърцето. Те си спомнят как са живели преди и искат отново да живеят по този начин.
Рен помисли за миг да отвори дума за това как демоните са попаднали тук и защо не могат да бъдат отпратени обратно, но после се отказа. Вместо това тя каза:
— Струва ми се, че според вас няма никаква надежда армията да победи отвън.
Бухалът я прониза с твърдия си поглед.
— Вие бяхте там отвън с мен, Рен. И знаете много повече от самия Фейтън. Пътували сте от брега, за да дойдете тук. От време на време сте се сблъсквали с демоните. Какво мислите? Те не са като нас. Има сто различни вида и всеки от тях е опасен по различен. Някои можеш да убиеш със стоманено острие, други — не. Надолу по Роуен са Привиденията, целите само зъби, нокти и мускули. Животни. Горе, на Черния корниз, са Дракулите призраци, които осмукват живота от теб. Те са като дим — няма нищо, което да се биеш, нищо, което да намушкаш с меч. И това са само два вида, Рен.