Гавилан взе ръката й и я повдигна до устните си, целувайки я леко.
— Е, кажи ми. Радваш ли се, че си дошла или би желала да си вкъщи?
Рен се усмихна, изчервявайки се, въпреки твърдото решение да се владее.
— Мисля, че изпитвам по малко и от двете — отвърна тя, отдръпвайки ръката си.
— Това звучи точно както трябва — — примигна Гавилан. — Малко кисела и малко приветлива. Изминала си дълъг път, за да ни намериш, нали? Търсенето трябва да е било много неудържимо, Рен. Научи ли това, което си дошла да откриеш?
— Част от него.
Красивото му лице доби тъжно изражение.
— Твоята майка Алейн беше личност, която щеше, много да харесаш. Зная, че кралицата ги е разказала за нея, но аз също искам да ти кажа нещо. Тя се грижеше за мен като сестра, докато бях малък. Бяхме много близки. Алейн беше силно и решително момиче, Рен — и аз виждам в теб същите черти.
— Благодаря ти, Гавилан — отвърна тя усмихната.
— Това е истината. — Гавилан направи пауза. — Надявам се, че ти ще виждаш в мое лице по-скоро приятел, отколкото просто братовчед. Искам да знаеш, че ако някога имаш нужда от нещо или искаш да научиш нещо, можеш да дойдеш при мен. Ще бъда щастлив да ти помогна, ако мога.
Рен се колебаеше.
— Гавилан, можеш ли да разкажеш нещо повече за мен моята майка? Ще ми кажеш ли как е изглеждала тя?
Много е лесно — сви рамене нейният братовчед. — Алейн беше дребна като теб. Косата й имаше същия цвят. А гласът й… — Неговият глас постепенно заглъхна. — Той е труден за описване. Беше музикален. Бе находчива и много се смееше. Но мисля, че си спомням най-добре очите й. Бяха точно като твоите. Когато, те погледнеше, човек веднага разбираше, че няма никой или нищо по-важно в целия свят.
Рен мислеше за съня си, в който майка й се навежда към нея, гледа я по начина, описан от Гавилан и й казва: Помни ме. Помни ме. Сега това вече не й изглеждаше просто един сън. Рен чувствуваше, че някога, много отдавна, това трябва наистина да се е случило.
— Рен?
Рен осъзна, че се взира в пространството. Тя премести отново погледа си върху Гавилан и внезапно се зачуди дали би могла да го попита за Елфовите камъни и за демоните. На него изглежда доста му се искаше да разговаря с нея и тя се почувствува привлечена от него по начин, който я изненада. Но Рен още не го познаваше и нейният тренинг на Скитник я караше да бъде предпазлива.
— Тези времена са трудни за елфите — каза внезапно Гавилан и се наведе. Рен почувствува ръцете му да я хващат за раменете. — Има тайни на магията, които…
— Добър ден, Рен — поздрави я Еоуен Сирайз, появявайки се на стълбището зад нея. Гавилан остана неподвижен. — Хареса ли ти разходката из града?
Рен се обърна и почувства, че ръцете на Гавилан се отдръпват.
— Да. Бухалът е отличен екскурзовод.
Еоуен се приближи, а зелените й очи се преместиха, за да фиксират Гавилан.
— Как намираш братовчедката си, Гавилан? — попита го тя.
— Очарователна и енергична, дъщеря на своята майка — отвърна с усмивка елфът и хвърли поглед на Рен. — Трябва да вървя. Имам да върша много работа до вечерята. Тогава ще поговорим.
Той кимна отсечено и се отдалечи, небрежен, самоуверен и малко наперен. Рен наблюдаваше отдалечаването му, мислейки, че той прикрива много нещо със своето позьорство, но че това, което крие под него, е твърде мило. Еоуен срещна погледа й, кога го Рен се обърна.
— Гавилан кара всички ни да се чувствуваме отново като млади момичета. — Нейната огненочервена коса беше прибрана в мрежичка и носеше свободна невталена рокля с бродирани върху нея цветя. Усмивката й беше топла, но очите й — както винаги — изглеждаха студени. — Мисля, че всички сме влюбени в него.
— Аз дори не го познавам — каза Рен, изчервявайки се.
Еоуен кимна в знак на съгласие.
— Е, разкажи ми сега за своята разходка. Какво научи за града, Рен? Какво ти разказа Орин Страйът за него?
Те тръгнаха по коридора към спалнята на Рен, а тя разказа на Еоуен какво й бе казал Бухала, надявайки се тайно, че пророчицата ще й разкрие нещо в замяна. Но Еоуен просто слушаше, кимаше окуражително и не казваше нищо. Изглеждаше прекалено заета с други неща, въпреки че достатъчно внимателно следеше разказа на Рен, за да не загуби нишката. Рен завърши, когато двете стигнаха до вратата на спалнята й и тя се обърна с лице към Еоуен. Усмивка трепна върху сериозното лице на пророчицата.