Честно казано, той се привърза към момчето и го обичаше като син, но в историята имаше много случаи, в които на бащите им се налагаше да жертват обичаните си синове. А в ситуации, когато всичко бе заложено на карта, се налагаше да правиш големи жертви.
Той отново се вслуша, но от съседната стая не идваше нито звук. И така, куриерът вече бе намерен и той разполагаше с достатъчно време да приготви еликсира. Бе настъпил моментът да слезе в мазето. Мъжът натисна ключа на бронзовата лампа и се загледа в оставения на масата лист, върху който със старомоден почерк със завъртулки бяха написани седем фамилии. Най-горната, състояща се от шест букви, бе задраскана с дебел червен молив.
Девета глава
Червеният квартал
10 часа и 24 минути
След като се разписаха с кръв във входящата тетрадка, те дълго вървяха по сивия циментов коридор към „стаята за свиждания“. Малинин гледаше натъжено мъждивите крушки, които светеха през една по оплютия до черно от мухите таван и се чешеше замислено по тила.
— Алексей Григорич, и защо изобщо дойдохме тук?
— Разбираш ли, братле… Ван Ли и Краузе проверяват приюта за престарели евреи, където през последните шейсет години Хитлер е пекъл еврейски хляб, но там хората са такива, че… Откъде ще намерят сили да се катерят нощем по стълбата, при положение че едва прекрачват от стъпало на стъпало. А пък тук има хора, за които на Земята е настъпил огромен празник, когато Адолф Хитлер вирнал петалата. Та затова ми се ще да си поприказвам с един от тях.
В другия край на коридора се чуха тракане на токове и ругатни с кавказки акцент. Калашников долови миризмата на силен тютюнев дим.
— Ей, слушай! Я си махни ръцете! Да не мислиш, че не мога да вървя без теб, любезни мой? Защо си ме сграбчил за ръкава, а? Гнусно ченге! Кълна се в майка си, ще те заколя!
Вратата се отвори и охраната натика в стаята старец, облечен с арестантска роба, украсена с блестящи златни пагони. Робата беше намъкната върху голото му тяло, а върху лишените му от косми гърди се виждаха сини татуировки. В дясната ръка на госта димеше опушена лула.
— Здравейте, другарю Йосиф Висарионович… — каза благо Калашников. — Радвам се да ви видя в добро здраве, бащице.
— Тамбовският вълк ти е другар на тебе — изрече Сталин през избития си зъб и се изплю на пода. — Заради теб изгубих сума пари, с момчетата си седяхме и играехме карти… Така ми вървеше, като на бясно куче тоягите и точно в този момент се довлякоха копоите ти. И окъкаха цялата работа…
Сталин излежаваше присъдата си вече половин век, в резултат на което бе усвоил почти напълно пандизчийския жаргон в общежитието, тъй като тук просто не чуваше други думи. Генералисимусът лежеше в типов лагер, направен по модела на онези, които се намираха в Казахстан, работеше без почивни дни в каменоломната и всеки ден му даваха за обяд общоприетия буламач от ряпа. Върху избора на това наказание изобщо не повлия фактът, че той се бе прославил със създаването на огромна мрежа от такива лагери. Просто на шефа не му хареса, че на младини Йосиф е учил в духовна семинария. Всъщност затворническото му битие продължаваше само от шест часа сутринта до десет часа вечерта. След това пускаха вожда на народите да нощува в пететажната сграда в „Червения квартал“ — един район в покрайнините, където заселваха повечето бивши комунистически ръководители.
Всеки ден, докато отиваше на работата, уж случайно сблъскваха генералисимуса с Берия и всеки път срещата им завършваше със сбиване и мръсни псувни на грузински език. Всъщност Берия си патеше още по-лошо — той работеше като барман в централния стриптийз бар в града, където красиви сервитьорки сервираха напитките чисто голи. Ала всяка от вечерите в аморалното заведение причиняваше на Лаврентий Павлович ужасни мъчения по простата причина че му бяха отнели потентността…