— Нищо — разпери ръце Малинин. — Засмя се. Какво ти пречи, вика. Сега хората не ходят в музеите и не разглеждат галериите, а така току-виж у младите се породил интерес към твоето творчество. Негативната реклама, вика, е два пъти по-ефективна.
Калашников като че ли не го чуваше и се вглеждаше мрачно пред себе си.
— А вие не искате ли да се отбиете вкъщи, вашброде? — смени темата Малинин.
— Не — сви рамене той. — Кого ще намеря там? Повечето от моите познати и близки от цивилния живот изпукаха от глад, а пък онези, които оцеляха, отдавна са измрели.
Алексей излъга. Самият той без малко не закъсня заради това, че търси гроба на Алевтина на старото гробище. Но не намери нищо — нито паметника, нито оградката. И половин час рида като идиот.
Те излязоха на поляна, обляна от лъчите на изгряващото слънце. Малинин освети допълнително с фенерчето си пътечката, която водеше към хълма, и лекичко потръпна.
— Вашброде, тук има цяла локва съсирена кръв. Не е ясно каква е. Може някоя мечка да е разкъсала крава? Имам гадно чувство. Никакво оръжие ли не носите?
— За съжаление не нося — констатира Калашников. — Откъде да намеря оръжие за пет часа? Взех само един кухненски нож от магазина. Когато троших катинара, си раздрах ръката и сега ме боли. Знаеш ли, все пак е много гадно да си смъртен. В Града вече свикнах всяка рана да зараства за един час, а пък тук е пълен ужас.
— Я не ме баламосвайте — тросна му се за пръв път от сто години Малинин и Калашников го погледна изненадано. — Че как ще се справим без оръжие?
— Нали се справихме с доктора — махна с ръка Калашников, изкачвайки се към върха на хлъзгавия стръмен хълм. — А той имаше много по-опасно оръжие. Но, от друга страна, ще ти кажа честно, че няма да ни е лесно. Разгледах подробно досието на отец Андрей в един Интернет клуб, докато му търсех адреса. Доста костелив орех е той. Къде ли не е бил, ходил е дори в Кавказ като Лермонтов. Сигурно под възглавницата си крие нещо огнестрелно, а пък ние нямаме такива пушкала. И предчувствието ми подсказа, че той разиграва театър с нас като господин професора. Ще ни гръмне още щом ни зърне. Няма да му е за пръв път.
— В такъв случай какво ще правим с него? — посърна Малинин.
— Ще умрем — извиси глас Калашников, крачейки по мократа трева. — Добре де, стига си треперил. Ще приложим изпробваната схема а ла Склифасофски — аз ще вляза и ще му отвлека вниманието, а ти ще се появиш след това и ще го цапардосаш по главата… Е, ако успееш. Все пак това е къща на село, а не небостъргач. Няма нищо сложно, ще влезеш през прозореца от задната страна. Ако се съди по информацията във вестниците, помощникът му се е удавил преди три дни и той живее съвсем сам.
— Може би все пак ще ми кажете какво е станало там, преди да се втурнем да умираме за втори път? — вбеси се окончателно Малинин и демонстративно се закова на място.
— Ама че упорито магаре си ти — изплю се ядосано Калашников и също спря. — Какво да ти разкажа, няма никакви тайни, би могъл да се сетиш и сам. Ако сега не изпратим добрия отец Андрей право при нас в Града и не подпалим скромното му жилище от всички страни, ще загине целият свят, просто ще настъпи краят на света. Надявам се, че си доволен от този отговор?
— Невероятно — прошепна едва чуто Малинин и се стовари в тревата. Поседя около минута, разглеждайки разсеяно повяхналата трева наоколо, и накрая повърна. — Интересно, за какъв дявол винаги става така? Защо е тази закономерност? Защо, когато в някоя най-обикновена кримка се появява някакъв клепоух маниак средна ръка, задължително си поставя за задача най-малкото да унищожи целия свят? Направо не може да се живее от тези глобални злодейски гении. Ако я караме по този начин, скоро няма да има кой да краде портмонета.
— И аз мисля така, братко — каза сдържано Калашников. — Но какво да се прави? Такава е спецификата на злото. Да вземем например „Ал Кайда“. След като хората й взривиха кулите в Ню Йорк, вече нямат право да се захващат с дребни неща, защото поклонниците им няма да ги разберат. Самотните злодеи също нямат кой знае какъв избор и ако заколят седем мъже и жени, кажи ми, моля ти се, кой ще оцени такава дреболия? Хората само ще се изсмеят и ще кажат, че се е появил някакъв дилетант. А пък да се стремиш да предизвикаш края на света е суперско, още повече че досега никой не е успял да го постигне. Вярно, те не се замислят какво ще стане сетне. Но нали точно затова са маниаци.
Лицето на Малинин се покри със сиви петна, а върху скулите му легнаха тъмни сенки.