Какво ли имаше долу? Той видя голяма стая, някаква пластмасова масичка и стар дюшек. Но и тук нямаше никого. Може би не биваше да чака повече и веднага да подпали всичко тук, а сетне да изчака връщането на отец Андрей при пепелището на родната му къща? Вероятно щеше да постъпи точно така, но първо трябваше да намери Малинин, който се щураше някъде из къщата.
Калашников тръгна обратно към стълбището. И не чу нищо, а по-скоро видя как от бузата му пръсна кръв. Под окото дълбоко в лицето му се заби парченце пластмаса от строшената от оловото масичка. Звукът от откоса на автомата, изстрелян с най-обикновен заглушител, приличаше на сочно храчене. Ако той не бе успял да се извърне, отдръпвайки се внезапно от мястото, на което стоеше, щяха да го улучат най-малко два куршума.
Алексей се хвърли на пода и моментално се претърколи към масивния скрин, а в същия миг от дъските се разхвърчаха трески. Тах-тах-тах-тах! Стреляха по него почти в упор, а от нападателя го деляха само няколко метра.
— Лежиш ли, мръснико! — разнесе се в тъмното гласът на отец Андрей. — Излез с вдигнати ръце, иначе ще подпаля мазето още сега. И ще се задушиш от дима заедно с останалите плъхове.
— Наистина ли? — подсмихна се иззад скрина Калашников. — А какво ще стане с Книгата, отче? Ти я търсиш, нали така? Иначе веднага щеше да ме подпалиш, без да изпадаш в сантименталности. Така че внимавай, като стреляш, защото по стълбището ти е разлят бензин и ако стане нещо, ще изгорим и двамата.
В отговор се възцари мълчание, тъй като отец Андрей явно не очакваше това.
— И ще се отворят огнените Адски порти, и оттам, облени в кръв и сълзи, на Земята ще слязат палачът, блудницата, драконът, мъртвецът, вещицата, върколакът и черната сестра на врага на човешкия род — започна да цитира напевно по памет първата страница на Книгата Калашников. — И трупните пламъци ще погълнат Земята, и на високия трон от костите на убитите ще седне новият Цар на ужаса — Черният ангел, Раят и Адът ще рухнат и всичко ще се смеси във вечен мрак.
От мястото, където се намираше отец Андрей, продължаваше да не се чува никакъв звук.
— И за какво ти е всичко това, а, свети отче? Да не би животът да ти е доскучал, кажи де? — извика Алексей, като в същото време се опита да пропълзи от лявата страна на скрина.
Този път отец Андрей отговори на Калашников. Гласът му беше спокоен и студен:
— Нямам намерение да си играя с теб на тези холивудски номера. Щом не искаш да ми я дадеш, недей. Изгори заедно с Книгата, изрод такъв! Дошъл си от Ада и в Ада ще отидеш, скапан копой.
Той насочи автомата към локвата бензин. И единствено усетът му на боец от специалните части и нюхът му на див звяр го накараха да се обърне. Оказа се, че го направи точно навреме. Одирайки част от кожата на ухото му и отсичайки кичур коса, в дървената рамка на вратата с пукот се заби острието на брадвата, извадена от сандъчето с градинарските инструменти. Отец Андрей натисна спусъка, куршумите разкъсаха гърдите на нападателя от дясната страна, а алената му кръв бликна като фонтан. Но вместо да падне, мъжът скочи напред и с мъртва хватка се вкопчи в гърлото му.
Автоматът се озова притиснат с дулото надолу между телата на борещите си. Отец Андрей удари силно с глава окървавеното лице на мъжа и изви с професионален жест китката му. Чу се гадно хрущене на счупени кости и нападателят се разкрещя, но така и не отдръпна впитите си в гърлото му ръце. Пред очите му притъмня, той се опита да измъкне заклещеното оръжие, поемайки си трескаво въздух, събори противника върху себе си и в същия миг върху главата му се стовари един стол.
Губейки съзнание от болка, отец Андрей се опита да натисне спусъка на автомата, но ръката му не се покори, защото от сухожилието му стърчеше дръжката на нож, а той дори не бе забелязал как се е забил в нея. Калашников замахна и го удари повторно по главата, а тънещият в мрак свят се взриви на милиарди ярки искри в очите на лидера на сектата.
Калашников издърпа настрани Малинин, който бе паднал заедно с отец Андрей. Той хъркаше и кашляше, бълвайки кръв. Дясната му ръка беше неестествено извита, а от мястото, където бе счупена, стърчеше жълта кост. Алексей съблече ризата си, разкъса я със зъби и започна да бинтова простреляните гърди на унтерофицера.