Калашников въртеше замислено вилицата в ръцете си. „Ни хайвер ти се яде, ни компота можеш да преглътнеш“, спомни си той фразата от книгата на един велик драматург, която преди година размени срещу нещо на черния пазар. Драматургът също живееше отскоро в Града, но Алексей не знаеше къде точно го бе разпределило Управлението за наказания.
— Вода — прошепна ясно той, след като най-сетне успя да забие зъбците на вилицата в треската. — Това е било вода.
Унтерофицерът не се задави с бирата, но застина с халбата, която вече бе вдигнал към устата си. Кехлибарените струйки потекоха по покритата му с рижава четина брадичка.
— Общо взето, аз реагирах по същия начин — каза мрачно Калашников, загледан в Малинин, и заряза треската. — Казано накратко, анализите, направени от Склифасофски, потвърдиха, че веществото, което е изпепелило Хитлер, представлява петдесет грама дестилирана вода, макар че в нея можеше да има и някакви примеси. Ние пием такава вода всеки ден. Остана да уточним само една дреболия — как е успяла да се превърне в течност, в сравнение с която сярната киселина е като портокалов сок.
Малинин постепенно започна да възвръща способността си да говори. Но произнесе първите думи, без да сваля халбата от устата си и край масата се разнесе нечленоразделно бълбукане.
— Ашехакокаха… Пу, да ти се не знае… Извинете, вашброде. А шефът какво каза?
— Че какво може да каже? — усмихна се горчиво Калашников. — Той просто е изпаднал в шок. Изпрати спешно група специалисти да вземат проби от водопровода, от артезианските кладенци и дори от канализацията. Последното никак не им хареса, но нали познаваш боса. Ако нещо му трябва на всяка цена, може да натика главата на човека в лайната.
— А Ван Ли и Краузе наистина ли не успяха да установят нищо? — Малинин пресуши останалата бира на един дъх. — Нали най-добросъвестно претършуваха целия приют за възрастни хора, в който фюрерът работеше.
Калашников побутна настрани чинията, тъй като не можеше да се насили да преглътне дори и едно парченце от ястието, което му бе писнало. Сетне също отпи от ледената течност и лекичко примижа от възторг. Половината заведение го гледаше с нескрита ненавист.
— Както се очакваше, не откриха нищо — обобщи Алексей и се облиза. — Най-младият престарял евреин в това весело заведение е на деветдесет и осем години. Те дори нямаха представа кой точно е приготвил ястието за празника. Всичките са почти слепи, нямат зъби и от сутрин до вечер точат лиги в леглото. Това е положението на тяхната крехка възраст. Аз никога не съм се радвал, че се озовах в Ада млад, но сега си мисля, че по принцип това не е чак толкова лошо.
В ъгъла се разнесоха разочаровано свиркане и ругатни — руският национален отбор отново бе изгубил по време на световното първенство по футбол. Калашников не знаеше какво ставаше на Земята в действителност. Може би в руския квартал на Града показваха тези шегички нарочно, за да развалят настроението на запалянковците. Не беше изключено това да е и някаква фалшификация, защото просто нямаше начин нашите да губят с такова завидно постоянство. Само че повечето руснаци в Ада, особено онези, които се бяха появили в Града наскоро, смятаха, че картината, която им излъчват, е истинска и затова със садистично нетърпение очакваха двамата треньори на националния отбор на Русия да им дойдат „на гости“.
Врявата още не бе стихнала, когато изображението на футболната топка изчезна от екрана на огромния телевизор и рошавият водещ на новините отново се появи. Този път не беше с очила и не излъчваше тържествено високомерие.
— Добър вечер, вие сте с Влад Кистев. Прекъсваме прякото предаване на световното първенство, за да ви съобщим новината за едно извънредно произшествие.
Мобилният телефон в джоба на Калашников иззвъня настойчиво.
Тринайсета глава
Среднощна среща
малко по-рано, 21 часа и 06 минути
Той успя да се измъкне незабелязано от кабарето, след като заключи безшумно вратата на гримьорната с ключа, който намери на масата на покойната. Всичко стана много по-лесно, отколкото си го представяше. Жената дори не успя да извика, когато плисна в лицето й съдържанието на шишенцето през пролуката в букета. Обект номер едно беше от мъжки пол и можеше да окаже сериозна съпротива, затова му се наложи да използва примката за душене. Но най-важното бе, че той импровизираше, без да разчита на баналните повторения. Както и миналия път, еликсирът подейства моментално — взривиха се ярки искри, по пода се посипаха няколко грама пепел и прекрасните сини очи се превърнаха в угаснали въглени.