Както и да е, отново се впусна в излишно философстване… Общо взето, с какво разполагаха на този етап? Ами, с нищо. Убитите вече бяха двама и килърът най-вероятно нямаше да спре дотук. Скоро щеше да се появи трети труп и в това нямаше никакво съмнение, което означаваше, че веднага щеше да дойде редът и на четвъртия. Естествено, пресата щеше да отразява с радост събитията, което неминуемо щеше да разклати вярата на обитателите на Града във всемогъществото на шефа. От това следваше изводът, че трябваше да размърда мозъка си колкото се може по-бързо и че вече не можеше да си позволи да се церемони с всевъзможните носители на нужната информация.
Веднага щом установеше обстоятелствата около убийството на жената, веднага щеше да отиде в каменоломната при Сталин и по всички възможни начини щеше да измъкне информация от това старо магаре. Ако знаеше, че след първото убийство последва второ, щеше да се постарае да направи това веднага. Онова деденце със златни пагони сигурно знаеше нещо, но не искаше да говори, вероятно защото изпитваше някакъв неясен страх. Дали той беше свързан с убийството? Това беше изключено. Иначе нямаше да изпадне в онова жабешко вцепенение, когато чу, че някакъв доброжелател е изгорил стария му враг.
Страховитото скърцане на спирачките го изтръгна от мислите му. По една щастлива случайност беемвето не се сблъска с едно жълто такси, което най-безпардонно се носеше в насрещното движение. Двамата шофьори изгасиха моторите на колите си едновременно, колите спряха една до друга и препречиха частично пътя.
— Изрод, къде гледаш! — разкрещя се Малинин през прозореца, пръскайки слюнки. — Да не си сляп?!
Зад волана на таксито се мъдреше белокос негър с черни очила. Той се ухили, оголвайки белите си зъби, сякаш нищо не се е случило.
— Разбира се, че съм сляп, мамка ти мръсна — каза негърът дежурно, но много твърдо. — Тук никога не наемат срящи хора са такзиджии, сатваряй зи узтата и зе махай оттук, чвор нещастен!
Ако се съдеше по акцента на негъра, той беше от новаците и явно бе започнал да учи руски съвсем отскоро. Малинин изпсува и се наведе да вземе манивелата. Калашников се разсмя:
— Серьога, остави го на мира! Зная, че тукашното движение може да те изкара от кожата, но човекът не е виновен. Такива са правилата, за толкова години няма ли най-сетне да свикнеш с тях?
Малинин завъртя волана. Все така ухилен, негърът се поклони в посоката, откъдето идваше гласът на Калашников, и напипа ключа на таблото. Алексей хвърли бегъл поглед към табелката, залепена на предното стъкло, на която със старославянски букви бе изписано: „Рей Чарлз“. Интересно, с какво ли се бе занимавал този африканец на Земята…
Беемвето изхвърча на шосето. Многобройните виадукти, които опасваха Града като гигантска мрежа заради невероятния брой коли, не помагаха. Строгите правила на Ада допускаха само по един автомобил на милион жители и призоваваха всички да използват градския транспорт. Но милиардите частни велосипеди, мотори и самоходки изобщо не подобриха ситуацията по пътищата.
Примигвайки с червените си светлини, от вечерния полумрак бавно изплува сградата на кабарето.
Петнайсета глава
Отново в тъмната стая
22 часа и 17 минути
Притесненията му бяха напразни — Изпълнителят и този път не го подведе. По всичко личеше, че куриерът също си беше свършил работата. Мъжът в черно потри сладострастно ръце, потръпвайки от удоволствие, взе от масата списъка и се вгледа в изписаните със завъртулки букви. Натискайки острието на флумастера, той задраска старателно втората фамилия и отдалечи листа от очите си, любувайки се на резултата. Оставаха още пет кандидатури и ТО щеше да се сбъдне.
Но въпреки огромния професионализъм на Изпълнителя задачата не беше лесна. Врагът също не беше глупав и ако не днес, то утре щеше да се сети за какво става дума и да пусне копоите по следите му. Дали Изпълнителят щеше да успее да довърши работата си за една седмица? Може би щеше да му се наложи за един-два дни да се окопае и да не прави резки движения. Нали съществуваха случаи, когато вълкът минаваше покрай стаения ловец, без да усети миризмата му. Още повече че на този етап можеше да не изпраща повече еликсир, тъй като дозите, с които разполагаше, му бяха достатъчни, пък и едва ли веднага щеше да се сдобие с нов куриер. Изпълнителят имаше време да си почине и да обмисли по-нататъшните си действия.