— Отново същото, любезни господине — обясни Склифасофски на шефа, но този път си спести гръмогласния смях. Подпухналото лице на лекаря беше уморено и безразлично. — Няма съмнение, че оръжието, с което е извършено убийството, представлява чиста вода с неясни примеси, а последствията от нейното прилагане са пред очите ни. За съжаление моите възможности свършват дотук. Вие се разпоредихте на вашите хора да занесат това вещество за анализ в лабораторията на професор Менделеев и това е правилно, защото той ще го разложи на молекули и ще определи приблизителния му състав. Тези господа — Склифасофски посочи небрежно с глава към Краузе и Ли — разпитаха служителите на кабарето. Но те са се усетили едва половин час по-късно, когато зрителите вдигнали скандал. Вратата на гримьорната била заключена и им се наложило да я разбият. До този момент никой от персонала не е чул нищо, тъй като в залата гърмяла музика. Този път нашият хубавец не се е покатерил по пожарната стълба, а е влязъл и е излязъл през входната врата.
Управителят извади втора носна кърпа, тъй като първата вече се бе превърнала в мокър парцал. Беше разтревожен от всичко — и от убийството, и от появата на шефа, и от това как щеше да връща парите за билетите на клиентите. Ама че лош късмет! Трябваше да наеме Едит Пиаф.
— Налице е второ убийство за едно денонощие — прошепна силно шефът, взирайки се в пребледнелите лица на офицерите от Ведомството. — Слуховете се разпространяват из Града с бясна скорост. След десет минути тук ще стане светло като ден от светкавиците на фотоапаратите и осветлението на телевизионните камери. Трябва да направим нещо. Арестувайте веднага най-известните серийни убийци. Може би те ще ни подскажат вярната посока на разследването. Изпратете специални отряди в жилищата на Чикатило, Джак Изкормвача, Оноприенко и „Мосгаз“3. Помислете кой още може да бъде разпитан по тази тема. Калашников, разбра ли какво казах?
Но Калашников като че ли не чуваше шефа. Вниманието му беше съсредоточено върху захвърления на масата букет бели рози, омотан по възможно най-сложния начин с червена панделка. Цветята бяха съвсем свежи и това се потвърждаваше от капчиците изкуствена роса, с които продавачите поръсваха откъснатите растения.
Той взе една роза, като внимаваше да не се набоде. От основата на едрия цвят се точеха тънички причудливи червени жилки, които образуваха рисунък от едва забележима паяжина върху листата. Внезапно от костюма му с пукот се изстреля една искра и Алексей беше ударен от силен електрически ток. От болката той неволно разтвори ръка, а розата падна на пода и листата на цвета й жално потрепнаха.
— Ти май че си глух — почеса натъжено рогата си шефът. — И ме чуваш само когато се каня да те изпепеля. А в момента изпитвам изключително силно желание да направя това. Разбирам, че днес е тежък ден и че всички сме уморени. Но разполагаме с много малко време.
— По всичко личи, че не сме забелязали слона — каза Калашников, без да се обръща. Сетне се наведе бавно и вдигна цветето, което се бе смачкало от падането. — Официалното наказание за тази жена от Главния съд е тоталното непризнание от страна на зрителите, освиркване, замеряне с домати и пълната забрана на телевизията да прави интервюта с нея. Общо взето, тя трябваше да бъде актриса от кабаре, в което ходят небръснати алкохолици, за да се напиват с евтин портвайн. Тук никой не я обича. Но… В такъв случай откъде се е взел в гримьорната този разкошен букет?
Офицерите се взираха мълчаливо в Калашников. Малинин както винаги не разбра нищо, стоеше и примигваше. Ван Ли плесна с ръце. Краузе прехапа устна. Шефът погледна цветята и подсвирна одобрително.
— Понякога си мисля, че ненапразно те спасих от наказанието да работиш в канализацията.
— Не се уморявам всеки ден да ви благодаря за това — подхвърли язвително Калашников.
— Но защо ли не те направих глухоням? — добави шефът. — Какви са предположенията ти за този букет? Първото, което ми хрумва, е, че трябва да се разпитат всичките й любовници, но се боя, че броят на тези хора е горе-долу толкова, колкото войници е имал в армията си Наполеон. А освен това през последните сто години не е бил засечен нито един случай, в който да са й подарявали цветя.
3
Прякорът на сериен убиец, тероризирал Москва през шейсетте години на XX век. Представял се от името на „Мосгаз“, за да му отворят вратата. — Б.а.