Краката му отново се схванаха от нетърпима пронизваща болка, той се олюля и седна на земята. Оставаше му съвсем малко, вече наближаваше. В далечината се виждаше петметровата реклама, която се излъчваше на широкия монитор. На нея сексапилна брюнетка избърсваше елегантно от кучешкия си зъб капчица кръв и отпиваше яркочервена течност от стъклена чаша на столче. „Кръв «Любима», защото е прекрасна!“ — разнесе се напевният глас, усилен от високоговорителите. А в отговор се чу протяжен мъчителен стон, който се разнасяше от хиляди бледи пресъхнали уста.
Ама че мръсници! Беше крайно нечовешко да показваш оазис на умиращи от жажда в пустинята. Докато бяха на Земята, лидерите на клановете им обещаваха, че шефът ще се погрижи за тях, защото те са неговата свита, те са върховни, те са най-добрите сред най-добрите. Да, бе, как ли пък не! Той просто използваше онези, от които имаше нужда, а в Града ги чакаха същите страдания както и всички останали. Ако знаеше това преди, едва ли щеше да се съгласи да стане безсмъртен. Пък и прехваленото безсмъртие в действителност се оказа само една фикция… Той изскърца с кучешките си зъби и сложи ръка върху дупката от трепетликовия кол, която разсичаше цялото му тяло.
Зад гърба му се разнесе треперлив звън. Носфератусът се надигна, подпирайки се на ръцете си. Насреща му се носеше тъмна фигура, яхнала познат велосипед стара марка. Със собственика му се бяха разделили преди два часа и половина. Вампирът отвори изненадано жълтите си очи, взирайки се в неканения гост. Гърдите на велосипедиста се надигаха тежко.
— Не можах да ви открия, само дето обикалях из околностите — изпъшка той. — Изобщо не се сетих, че сте тръгнали към квартала точно по този път. И се получи объркване. Отначало сте ме търсили вие, а сега ви търся аз. Много смешно, нали?
Мъжът с мъртвешки бледото лице усети, че стряскащото чувство за опасност обзема пронизаното му сърце, и престана да изпитва болка в краката.
— За еликсира ли става дума? Успях да го сложа на нужното място, както се бяхме разбрали. Свързочникът помоли да ви предам, че там се намира и вашето капаро…
Убиецът се приближи плътно до него, пъхнал дясната си ръка в джоба, и завъртя глава.
— За съжаление, скъпи мой, вие не бива да се прибирате вкъщи. Имаме проблеми.
След минута вятърът донесе до ноздрите на африканските работници, които поправяха рекламния билборд близо до пътя, странна неприятна миризма, от която им се догади.
Осемнайсета глава
Кварталът на вампирите
23 часа и 33 минути
Те не стигнаха чак толкова бързо до нужния адрес. Настъпи нощ и във вампирския квартал на Ада вече бе започнал работният ден. Улиците бяха задръстени с коли. Макар че в Града нямаше слънце, вампирската общност упорито продължаваше да живее по земния си график — от залез до изгрев. Чиновници с едри кучешки зъби тичаха от офиса през улицата да хапнат, търговците изстискваха доматен сок, за който се виеха опашки от желаещи, а възрастните вампири лежаха в креслата на уличните хипнотизатори, които им внушаваха, че току-що са разкъсали вратлето на прекрасно девойче, което се е изгубило в тъмната гора. По белезникавите устни на сбръчканите старци блуждаеха блажени усмивки.
Краузе потропа силно с юмрук по направената от цяло парче черно дърво и изкусно измайсторена врата на офиса на собственика на плантацията. Но трябваше да почака, преди да му отговорят.
— Кой е? — разнесе се след около пет минути ленив женски глас някъде.