— Отворете. От Управлението за наказания сме.
Вратата моментално се отвори. На прага стоеше дебела старица с червени очи и с треперещи ръце оправяше мръсната си рокля.
— Извинявайте… ама не знаех. Какво обичате? Искате ли една чаша сок?
От дъното на стаята се разнесе недоволен глас с румънски акцент.
— Мина, кой се е довлякъл? Пак ли са доставчиците? Входът за цветята е от другата страна.
Дебеланата се обърна и със закъсняло кокетство отметна редките си коси от пъпчивото си чело.
— Не, миличък… това са…
Специалната група не я изчака да довърши и тръгна в посоката, откъдето идваше недоволният глас, трополейки с обувките си по огледалния под, под който плуваха златни рибки. В обзаведения с готически мебели хол пред очите им се появи бодър мъж на около трийсет години с пурпурен плащ, който бе полегнал царствено на плюшения диван и стискаше чаша с червена течност в ръка. Докато пиеше забранения коктейл от сушена кръв, той слушаше захласнато репортажа на Кистев по телевизията.
Появата на служителите от Ведомството не го накара дори да се престори на изненадан.
— Виж ти! — каза мъжът. — Пак ли има някаква жалба от завистниците, които живеят нашироко, нарушавайки условията на наказанието? Добре де, ще се разберем. Но вие можехте поне да ме предупредите по телефона, за да ми дадете възможност да проявя гостоприемство. С какво да ви почерпя? Доколкото разбрах, не искате сок… А не желаете ли малко вино?
— Да, но вие никога не пиете… вино — подсмихна се Калашников. — След филма на Копола всички много добре знаят това, скъпи граф Дракула.
— По принцип близките ми приятели имат правото да ме наричат Влад, но в знак на доброто ми отношение към вас вие можете да ме наричате просто Владик — ухили се Дракула. — Колкото до виното, много добре знаете, че тук няма как да се намери прясна кръв. В Града никога не идва нищо живо. И затова се наложи да променим навиците си. А освен това, ако се премахнат една-две аминокиселини от елитното френско вино от най-слънчевите провинции, то много прилича на кръв и дори изглежда по същия начин. Опитайте.
Поклащайки се на краката си с разширени вени, Мина влезе с патешка походка в стаята, понесла златен поднос, върху който бяха подредени четири чаши с рубинена течност. Тази жена, която беше и последната любов на Дракула, се превърна в основното му наказание в Ада. В края на тримесечието шефът награди служителя, който го измисли. Както е известно, възлюбеният на Мина — годеникът й Джонатан, я отмъкна от кръвожадния граф и затова тя живя дълго и щастливо в Лондон, и благополучно почина в леглото си на седемдесет и осем годишна възраст. И когато Дракула в крайна сметка срещна старата си любов, той получи нервен шок, тъй като вместо с пламенната девойка се сдоби с една свадлива старица, от чийто нос стърчаха косми и която хъркаше насън. Графът писа протестни декларации, оплака се в телевизията и стигна чак до шефа. Но нищо не му помогна. Накрая Влад се примири и започна да свиква с бабичката Мина. В края на краищата тя готвеше доста добре.
Калашников взе една чаша от подноса и останалите последваха примера му.
— Трябва да сте ни благодарен, Владик. Нямаше смисъл да ви се обаждаме предварително, защото идваме при вас за нещо съвсем дребно. Искаме само да разпознаете една вещ.
По знак на началника си Ван Ли подаде на Дракула розите, които до този момент държеше зад гърба си.
— Тези цветя ваши ли са? — попита Калашников.
Вампирът се свъси. Взе една роза и прокара пръсти по нея, опипвайки листата й, сякаш беше нежен любовник, който докосва гръдта на неопитна девойка.
— Да. Няма съмнение, че това цвете е от нашата плантация. Някои хора се опитаха да фалшифицират моя сорт и както винаги това беше дело на китайските вампири, но тези фукльовци не успяха да постигнат нищо. За да го поливаш, е нужно огромно количество качествена сушена кръв. А след като вие спипахте нашите доставчици, се наложи да използваме други канали. Всъщност за какво става дума?
Дракула не ги подведе — виното наистина беше превъзходно.
— Няма да крия от вас, графе — отвърна Калашников, след като се наслади на първата глътка, — че преди час този букет беше открит в стаята на бившата кинозвезда Мерилин Монро. — Той посочи с глава към телевизора. — Не се съмнявам, че вече сте чули по новините какво се е случило с нея. Имаме основания да смятаме, че цветята, които стоят пред вас, са били купени от убиеца, за да прикрие истинската цел на посещението си при нея.