Дракула изтрака разсеяно с кучешките си зъби. Личеше, че е изненадан.
— Виж ти… Какво пък, ще се радвам да ви помогна. — Той зърна дистанционното управление и намали звука на телевизора. — Ей сега ще извадим книгата за поръчки и ще разпитаме продавачите в розариума, за да разберем кой през последните два дни е купувал „Вените на сърцето“. Имайте предвид, че макар да е най-скъпият, този сорт е много популярен. Рядко има дни, през които да не купят нито един букет от тези рози. В деня на мъртъвците, който, както ви е известно, се пада на 14 февруари, при нас става истинско стълпотворение, а продавачите просто не успяват да изплетат достатъчно ленти. Всъщност с какво точно е била убита Монро? По телевизията се позоваха на цензурата на Управлението за наказания и не казаха нищо по този въпрос. Но според слуховете от нещастницата не са останали дори гащичките й.
Очите на Калашников се вледениха.
— Точно гащичките й са останали. С удоволствие бих си поговорил на сексуални теми с вас, графе, особено като имам предвид сегашните ви трудности в семейния живот, но трябва да си свърша работата… Така че имайте добрината да…
— Да-да, разбира се. Увлякох се, господа, извинете ме.
Вампирът стана от дивана и направи знак на Мина:
— Отговаряй на обажданията, скъпа. Джентълмени, моля да ме последвате в магазина ми.
След като вратата след гостите се затвори, Мина се втурна към букета. Тя чу целия разговор. Нима тайнственият килър наистина бе отишъл при Монро с тези цветя? Както много други жени в Града изпитваше зле прикрита завист към тази вулгарна перхидролена блондинка, защото бе успяла да умре млада и красива. И в момента тя не би пожелала дори на врага си да живее сто хиляди години със склероза, разширени вени и ревматизъм. Мина докосна розите и изпита разочарование. Те не бяха нищо особено — рози като рози. И единствено сложният възел на лентата, която бе завързана върху целофана във вид на къдрави панделки, й се стори странно познат.
Деветнайсета глава
Единичната килия
23 часа и 40 минути
Сталин не спеше. Макар че както винаги свириха отбой в десет часа вечерта, той се въртеше на ръждясалото желязно легло, покрито със сиво войнишко одеяло. Въпреки че времето беше топло, той лежеше облечен и беше събул само ботушите си. Тресеше го силно. Опитвайки се да се стопли, генералисимусът бе обгърнал раменете си с ръце. И колкото повече мислеше, взрян в мрака, толкова по-трудно сънят успяваше да надвие напрегнатия му разум.
И така, ТОВА се случи. Според местните представи за време дори не го чака много дълго, защото в Ада човек свикваше с бавното течение на времето и една година минаваше сякаш за минута. Виж ти… А той вече бе започнал да забравя онези страшни думи, които слепият монах брат Ираклий, завърнал се след шестгодишно поклонничество в Йерусалим, му пошушна в предсмъртната си агония още когато беше млад семинарист. Онова, което му каза тогава за ПРОРОЧЕСТВОТО, му прозвуча като заслепяващо с ужаса си откровение на умиращия човек, но след години порасналият Коко сметна думите му за нелепо бълнуване.
В семинарията предпочитаха да не обсъждат темата защо брат Ираклий бе заминал за Светите места като зрящ и преливащ от сили двайсет и пет годишен младеж, а се върна като сляп старец. Само докато всмукваха забранения дим в пушалнята в задния двор, едва чуто си шепнеха, че брат Ираклий е видял „онова, което не бива да вижда“ и затова му се случили тези неща. Но никой от двойкаджиите в семинарията не знаеше какво точно не е трябвало да вижда. И всички само се блещеха и въртяха глави, допрели пръст до устните си.
Едва след октомври 1941, когато офицерите от Вермахта се кискаха от нетърпение, разглеждайки Кремъл през биноклите си, Йосиф отново чу думите, които му казаха още когато беше дете. И се ужаси, осъзнавайки, че те са истина. Но сетне погнаха немците през декемврийския студ и в радостта си от победите той отново погреба в паметта си шепота на полумъртвия монах.
Честно казано, докато беше жив, дори и в семинарията никога не повярва напълно, че Раят и Адът съществуват. Озарението облъхна лицето му с цялата си жестокост, но… Както вчера справедливо отбеляза пред него един от новопристигналите в затворническия лагер на Града престъпни босове от Ростов, „късно е да пиеш минерална вода, когато бъбреците ти вече са блокирали“. В Ада той се опита да открие брат Ираклий, писа запитвания до справочната служба, вглеждаше се в новите лица с надеждата да го зърне случайно. Но Ираклий така и не се появи и Сталин проумя с кристална яснота, че той е отишъл в Рая.