Склифасофски най-неочаквано се ухили злорадо:
— По всичко личи, любезни господине, че са решили да изненадат и вас. Когато сутринта ме измъкнаха от леглото, първо си помислих, че това е някаква идиотска шега… Ако не беше приличното възпитание, което ми даде моята покойна маман, с най-голямо удоволствие щях да изразя уважението си към шефа ви с онези изрази, на които далновидно ме научи хамалинът Порфирий.
„Моята покойна маман“, отбеляза наум Калашников. Склифасофски явно не се вълнуваше от факта, че самият той вече от сто години беше в гроба, а неговата маман отдавна живееше в един апартамент заедно с него. Просто в Ада много хора продължаваха да си служат с изразите, които бяха използвали на Земята. Пък и самият той наричаше убития покойник, макар че всъщност той бе умрял за втори път.
— Та така, аз съм тук вече от два часа — продължи Склифасофски. — И предположенията ви са верни. Старият глупак в мое лице вече успя да установи някои неща. Към два и половина през нощта убиецът е успял да проникне в помещението през отворения прозорец с помощта на най-обикновена пожарна стълба, за което свидетелства прясно олющената боя по стъпалата й. Не зная дали му е било лесно да се покатери до двайсетия етаж в непрогледния мрак, но го е направил. Извършил е нападението след около трийсет минути… Какво е правил през цялото това време килърът в стаята на убития, не се знае. Може би е търсил нещо. Всъщност това не е важно. Но онова, което най-много ме озадачава, е начинът, по който е извършено убийството. До този момент не мога дори приблизително да си изясня какъв е бил съставът на веществото, с което е ликвидирана жертвата. Ако се съди по драскотините по пода, покойникът отчаяно се е борил, но една или две капки от веществото са били достатъчни нещастникът да се превърни в пепел за броени секунди. Моите хора на няколко пъти изследваха всеки сантиметър от пода. И единственото, което успяха да открият, бяха жалки остатъци от зъби, сякаш нашето момче просто е грабнало половин кофа киселина и я е изпило на един дъх.
Алексей се навъси, докато гледаше едва забележимите частици пепел под увеличителното стъкло на медицинския експерт, и машинално облиза устните си. Отново имаше нужда от едно питие, както сутринта, когато се събуди, но не посмя да изрази желанието си на глас в присъствието на именития лекар.
— Така значи. Но ако това загадъчно вещество е било толкова убийствено — Калашников с удоволствие използва новата дума, която му подсказа един московски пиар и мениджър, — тогава защо нищо друго наоколо не е пострадало? По принцип апартаментът би трябвало направо да се взриви. Но няма никакви следи…
— Отново сте абсолютно прав, любезни господине — съгласи се Склифасофски, облизвайки остатъка от пурата. — Не открихме нито една капчица върху нито една повърхност и на мен също ми се струва, че това е доста странно. Надявам се, че след като направим анализ в лабораторията, ще успея да разбера какво е било това вещество. В момента бих могъл да кажа, че то прилича на силно действащо бойно вещество и не бих се изненадал, ако с него за секунда може да се изгори цяла рота войници. Единствената разлика е в това, че както много добре знаете, в Ада никакви такива средства не могат да оказват въздействие… Отровата, тротилът, киселината и куршумите са безполезни, а всякакви рани зарастват за три часа, защото всички ние, миличък, и без това вече сме трупове. Струва ми се, че си имаме работа със специално разработено средство, което само за миг прекратява съществуването на тленната душа в задгробния свят. Повтарям, че за съжаление засега не мога да установя каква е консистенцията му.
— Да не е полоний 210? — поинтересува се Калашников. — Наскоро при нас пристигна един мъж в херметично затворен ковчег и се оказа, че в организма му има…
— Какъв полоний, по дяволите? — обиди се лекарят. — Нали току-що много ясно ви обясних, че нито едно земно средство не е в състояние да въздейства на каквото и да било в нашия град, пък ако ще да хвърлят и атомна бомба. Но за всеки случай ние проверихме това с броячите. Няма никакви следи от радиация.
На вратата деликатно се почука и на прага се появи младо момче с черната униформа на Ведомството. Тази униформа се полагаше на всички, но обикновено я носеха само низшите чинове. Изпод накривената му фуражка се подаваше рижав перчем, а ноздрите му потръпваха, долавяйки неприятната миризма на „изгоряла котка“. Младежът козирува енергично, на Калашников и кресна толкова силно, че един от медицинските експерти изпусна епруветката си: