— Кой е предложил услугите на Съвета да бъде арбитър в Дуела на Тайната на Уенсит от Торънт?
Последва тишина, изпълнена с неловкост и удивление. Седмината сякаш не можеха да решат дали колегата им е изгубил разсъдъка си или не.
— Зададох ви въпрос и очаквам отговор — повтори Арилан, пронизвайки ги с поглед — Кой е отговорен?
Всички очи се насочиха към Стивън Коръм, който бавно се надигна.
— Никой не е молил Съвета за подобно нещо, Денис. Сигурно грешиш.
— Греша ли?
Арилан изгледа Коръм смаяно, изненадата бързо премина в подозрение при вида на спокойното му изражение.
— Е, хайде не се прави на невинен. Уенсит от Торънт има много недостатъци, но глупостта не е един от тях. Дори и той не би се осмелил да излъже за подобно нещо. Осмеляваш се да ми кажеш, че не знаеш нищо, така ли?
Тирсъл седна намръщено и въздъхна.
— Коръм казва истината, Денис, и говори от името на всички ни. Уенсит не е говорил с нас за каквото и да било, камо ли за Дуел на Тайната. Знаеш, че съм на твоя страна и на страната на краля. Не бих те излъгал.
Арилан с усилие се опита да се отпусне. Ръцете му, подпрени на масата не трепнаха. Ако Уенсит не е говорил със Съвета, тогава…?
— Започвам да разбирам, — промълви той, оглеждайки Съвета още веднъж. — Дами и господа, трябва да ми простите. Изглежда, че аз и кралят сме жертви на измама. Уенсит ни каза, че Съветът ще бъде официален арбитър на Дуела, за да се почувстваме в безопасност. Явно цели да се появи на Дуела с още четирима дерини в ролята на арбитри от Съвета, които да се намесят в негова полза, когато стане необходимо. Не знае обаче, че и аз съм член на Съвета, а също и дерини. Келсън как би различил членовете на Съвета? Той дори не знаеше нищо за нас допреди няколко часа. Предателство, предателство!
Съветът бе шокиран, такъв сериозен проблем отдавна не бе възниквал. По-възрастните му членове още не можеха да повярват, че всичко това е истина. Тирсъл огледа останалите и отново се обади:
— Кого споменава Уенсит в предизвикателството?
— Осмина ще се бият в Дуела на Тайната: Уенсит, братовчед му Лайънел, Райдън и Бран Корис. Морган, Маклейн и вероятно аз ще бъдем с Келсън. Уенсит не ни е посочил специално, но друг не остава. — Той замълча за момент. — Но аз не възнамерявам да се бия с Уенсит, ако има предателство — или поне не по неговите правила. Искам от Съвета защита над себе си и онези, които са с мен. Искам защита от истинския Съвет.
Барет се прокашля смутено.
— Страхувам се, че това е невъзможно, Денис. Не всички, които изброи са дерини.
— Не всички са пълни дерини, — съгласи се Арилан. — Но всички са принудени да действат като истински дерини. Все още ли имате възражения срещу Морган и Маклейн?
— Те все още са полудерини! — отсече Вивиан. — Как ще ги промениш? Не можем да изменим на традициите си, за да ти угодим.
— Стига! — Арилан удари с юмрук по масата и скочи. — Толкова ли сте слепи, толкова ли сте оковани в правила, че ние трябва да изчезнем заради вас!
Той стана и закрачи към портите, спря под арката и изчака вратите да се люшнат встрани пред него.
— Веднага се връщам. Отправено ми е предизвикателство, искам вашата помощ за себе си и за новите ми съюзници — моите съюзници — дерини. Крайно време е да ги видите!
С тези думи той се завъртя на пети и изчезна от стаята, оставяйки смаяния Съвет зад себе си.
Малко по-късно той премина през гигантската двойна порта, следван от трима мъже. Чуха се възмутени реплики при появата на Арилан. Ларън се надигна да изрази протеста си, но размисли и седна отново, след като погледа му срещна този на епископа. Арилан застана зад стола си и изчака Келсън, Морган и Дънкан да се наредят зад него. Едва тогава се обърна към Съвета.
— Лордове, ще ме извините за привидната ми наглост, че доведох тези мъже тук, но вие ме принудихте. Ако ще бъда въвлечен в борба, която застрашава положението ми в човешкото общество, искам да се ползвам от древните протекции. Същото се отнася и за моите съюзници, тъй като нишката се къса там, където е най-тънка. Всички ние отчаяно се нуждаем от защита. Лордове, представям ви Негово Величество Келсън Синил Райе Антъни Халдейн, крал на Гуинид, принц на Меара, господар на Ретмут, и Повелител на Пурпурните покрайнини — вашият господар и суверен. С него е лорд Аларик Антъни Морган, херцог на Коруин, господар на Корът и Защитник на краля. И най-сетне, монсиньор Дънкан Хауърд Маклейн, изповедник на Негово Величество и както изглежда, след съмнителната помощ на Уенсит от Торънт, новият херцог на Касан и граф на Киърн. Днес Уенсит екзекутира баща му.