Барет бавно се обърна към Коръм, сякаш не бе забелязал избухването на Торн.
— Какво мислиш, Стивън? Аз ценя мнението ти. Смяташ ли, че трябва да извикаме Уенсит и Райдън и да поискаме разясняване на причините за това, което са извършили?
Светлите очи на Коръм леко потъмняха, лицето му придоби решителен вид.
— Аз съм срещу викането на външни лица в Съвета. Особено на двамата, които назова. Трима неканени гости са повече от достатъчни за един ден.
— Е, хайде Стивън, — каза Кири. — Знаем отношението ти към Райдън, но това бе преди години. Случаят е важен. Естествено, че можеш да оставиш настрана разправиите си с Райдън заради сигурността на всички ни.
— Не става въпрос за сигурността ни. Отнася се за двама полудерини. Ако Съветът иска да призове Уенсит и другия, той има това право. Но това ще стане без съгласието ми и без моето присъствие.
— Ще напуснеш Съвета, така ли? — попита Вивиан смаяно.
— Да.
— И аз бих предпочел Райдън да не идва тук — добави Арилан. — Той все още не знае, че съм дерини и бих предпочел да не разбира колкото може по-дълго. Това ще даде на краля предимство в Дуела на Тайната, който изглежда ще се състои.
Барет кимна бавно.
— Това е разумна причина. Същото се отнася и до присъствието на Уенсит. Съгласен ли е Съветът? И въпреки отношението ти към случилото се, какво ще кажеш за Морган и Маклейн? Да им се разреши, или не защита от Съвета?
— Разбира се, че да — отсече Тирсъл. — Уенсит постави под съмнение властта на Съвета като се осмели да го представи като лъжлив арбитър. Защо наистина да не приемем да бъдем съдии в този Дуел? Нека отидем утре и да защитим и осмината участника. Това е чиста формалност. И без друго изходът зависи от силите и уменията на участниците. Всички знаем това.
Последва кратка пауза. Вивиан кимна с побелялата си глава.
— Тирсъл е прав, дори в безразсъдната си наивност. Уенсит оскърби Съвета като го постави пред свършен факт. Що се отнася до Морган и Маклейн, така да бъде. Ако победят и оцелеят, ще докажат убедително, че са били достойни за защитата ни от самото начало. Независимо от изхода, самите ние нищо не губим.
— Но… — започна Торн.
— Би ли замълчал? — обади се Кири. — Лордове, аз съм съгласна с лейди Вивиан, и съм убедена, че Тирсъл и Арилан са на същото мнение. Ларън, какво ще кажеш? Любопитството и гордостта ти ще позволят ли да приемеш току-що направеното предложение?
Ларън кимна.
— Ще приема всичко това. И се надявам да победят. Престъпление е да изгубим изцерителната сила, която Морган може би притежава.
— Никога не съм чувала подобно обяснение — хлъцна Вивиан. — Е, лордове, и така? Петима поддържаме предложението. Има ли нужда от гласуване?
Настъпи гробно мълчание и Вивиан леко се усмихна на Барет.
— Добре, лорд Барет, изглежда, че благородните ни колеги са съгласни да вземат полудерините под своя защита и да бъдат арбитри в Дуела на Тайната утре. Готови ли сте да изпълните задълженията си?
Барет кимна тежко.
— Готов съм. Арилан, извикай приятелите си.
С триумфална усмивка, Арилан отиде до вратата, която се отвори безшумно. Тримата отвън обърнаха угрижените си лица към него, но по изражението му разбраха всичко, което им бе нужно. Уверено последваха Арилан в стаята.
— Застани до спътниците си, Арилан, — каза Барет, когато четиримата приближиха стола на Арилан. Келсън, Дънкан и Морган застанаха зад него и открито погледнаха Барет.
— Келсън Халдейн, Аларик Морган, Дънкан Маклейн, чуйте решението на Камберианския Съвет. Решихме, че сте достойни за защита от страна на Съвета и поради това ви я даваме. Дуелът на Тайната ще бъде отсъден от Ларън Ал Пардис, лейди Вивиан, Тирсъл де Кларън и моя милост. Арилан, ти не трябва да влизаш в контакт със Съвета докато не се вземе решение относно Дуела на Тайната. Освен това, ти ще обясниш на тримата изискванията, които трябва да изпълня, за да се зачитат правилата на Дуела. Всичко трябва да се изпълни с ритуала, както е било в миналото. Никой от вас не бива да обсъжда какво ще се случи утре с онези, които сега са извън тази стая. Ясно ли е?
Арилан се поклони.
— Всичко ще е по древните ни правила, лордове.
С тези думи, той изведе тримата от стаята на Съвета обратно към сумрачния Портал за Преход в преддверието. Въпреки че разбираше нетърпението им да го питат за много неща, той не им позволи да говорят, докато се намираха на територията на Съвета. В първите объркани секунди след преминаването им през Портала, случилото се преди изглеждаше като сън. Единствено спящите Нигел, Кардиъл и Уорън, навития на руло килим и изрязаната с нож земя напомняха, че всичко бе действително. Келсън бавно се обърна към Арилан.