Всичко би било добре, ако Морган бе в състояние да се отърси от преживяното и да се заеме със задълженията си, но не можеше да освободи съзнанието си. Фактът, че Дери все още бе неспокоен в съня си, вместо да е вече излекуван, както и това, че извика името на Бран Корис, вещаеше нещо лошо. Разбира се Дери бе преживял много — колко много никой не можеше да каже докато Дери не се събудеше от дълбокия си сън и не споделеше преживяванията си.
Но защо не се възстановяваше? Нямаха ли бълнуванията му от първата нощ в лагера някакъв по-особен и по-страшен смисъл? Ами ако оковите, поставени от Уенсит върху изтерзания му мозък не бяха изцяло разкъсани?
Аларик постави още един пост пред вратата и след това изчезна в мрака. Не съзнаваше накъде отива, просто вървеше, за да успокои нервното си напрежение. Сам не разбра как се озова пред шатрата на епископ Кардиъл и кой го принуди да потърси Рикенда. Повдигна се на пръсти и се взря във факлите, докато обмисляше мотивите си и се насочи към палатката й. Знаеше, че не бива да идва тук след онова, което стана между тях миналата нощ, но тя сигурно можеше да хвърли светлина върху поведението на съпруга си. Възможно бе тя да намери обяснение защо Дери извика името на графа в бълнуването си. Освен това не можеше да отрече, че силно желае да я види отново, макар и да разбираше, че няма право да е тук.
Той влезе в осветения кръг пред входа на палатката, кимна за поздрав на лостовия и влезе безшумно. В преддверието нямаше никого, но зад завесата се чуваше как женски глас пее приспивна песен. Застана до подпорната греда и се заслуша в гласа й.
Заинтригуван от песента, Морган се приближи на пръсти до вратата и надникна вътре. Видя Рикенда, приведена над леглото на Брендан, нежно да завива червенокосия си син. Детето се унасяше в сън, но протегна пълните си ръчички да прегърне майка си и видя Морган, застанал до вратата. То веднага се разсъни и застана на колене, сините му очички гледаха учудено.
— Татко? Дошъл си да ми разкажеш приказка?
Морган се смути и заотстъпва към изхода, но Рикенда се обърна и го видя. Стресна се от думите на детето, но бързо се успокои, щом разбра, че това е Морган, а не съпругът й. Тя взе детето на ръце и се приближи към него със смутена усмивка.
— Не, мили, това не е баща ти. Това е херцог Аларик. Добър вечер, Ваша Светлост. Явно на слабата светлина Брендан ви е взел за баща си.
Брендан направи лек реверанс и се притисна плътно до майка си, разбрал, че мъжът на вратата не е баща му. С поглед потърси съвет от майка си как да се държи и щом видя, че се усмихва, разбра, че непознатият не е лош. Той срамежливо погледна отново Морган и сведе очи.
— Херцог Аларик? — прошепна той.
Името не говореше нищо на момчето. Опита се да го прецени според вида му, но преди момчето да успее да продължи размишленията си, Морган се приближи към него и се поклони.
— Здравей, Брендан, чувал съм много хубави неща за теб.
Брендан го изгледа подозрително и се обърна към майка си:
— Моят татко херцог ли е?
— Не, мили, той е граф.
— Това значи ли, че е херцог?
— Е, почти. Ще кажеш ли добър вечер на Негова Светлост?
— Не.
— Разбира се, че ще кажеш. Кажи: Добър вечер, Ваша Светлост.
— Добъл вечел, Ваша Светлост, — издърдори момчето.
— Добър вечер, Брендан. Как си?
Брендан захапа палеца си и погледна засрамено надолу.
— Добле съм, — провлече той.
Морган се усмихна и се наведе към него.
— Майка ти пееше много хубава песен. Мислиш ли, че ще я изпее отново, ако много я помолиш?
Брендан дяволито се ухили с пръст в уста и поклати глава.
— Не искам песни. Те са за бебетата. Искам приказки. Знаете ли приказки?
Морган изненадано се изправи. Приказка? Не мислеше, че може да общува добре с децата, но Брендан го постави натясно. Приказка ли? Беше слушал много приказки на времето, но малко от тях бяха подходящи за четири годишно момче.
Рикенда почувства нерешителността му и реши, че е време Брендан да си ляга.
— Може би друг път, мили. Негова Светлост е имал много тежък ден и се боя, че е прекалено изморен да разказва приказки на малки момченца тази вечер.