Тя въздъхна и оправи завивките на Брендан, но застина на място, когато слухът й долови някакъв звук извън палатката. Изправи се тихо, приближи се до изхода и забеляза силуета на мъж. Стражите не го спряха, а и той не направи опит да се приближи. Не й изглеждаше опасен, но кой бе той? Тя пристъпи напред и напрегна очи, за да различи чертите му в тъмнината.
— Кой сте вие? — попита приглушено, за да не разбуди Брендан или сестра Люк. — Съобщение ли носите?
Мъжът на входа се промъкна вътре и коленичи.
— Аз съм Шон лорд Дери, милейди, адютантът на Морган. Аз… ще дойдете ли веднага с мен в палатката на краля? Лорд Уорън е много зле, а Морган не може да се грижи сега за него. Реши, че вие можете да помогнете…
— Да, разбира се. Ще се опитам — каза тя и се загърна с плаща си. — Какво му е на Уорън, знаете ли?
Дери поклати отрицателно глава и стана.
— Не, милейди. Боя се, че не. Има треска, изпаднал е в делириум.
Рикенда оправи плаща си и тръгна към него.
— Готова съм, водете ме.
Дери сведе поглед и рече смутено:
— Лейди, преди да тръгнем, аз… е, не знам как да ви го кажа, за да не ме помислите за глупак, но кралят ми… е, кралят ви моли да вземете малкия лорд Брендан със себе си.
— Иска да взема Брендан? Но защо?
— Моля ви, милейди, аз… епископ Арилан и отец Дънкан се боят, че Уенсит и съпругът ви ще се опитат да отвлекат момчето, ако е само. Нищо не пречи да вземем предпазни мерки. Освен това, Морган ми предостави охрана.
— О, бедното ми дете, — промълви Рикенда и се отправи към вътрешното помещение. Остана за миг загледана в спящото дете, след което се обърна с лице към Дери.
— Прави са. Може би това замислят. Бран много обича Брендан. Лесно може да убеди Уенсит да го отвлече. Завий го в този плащ, Дери. — Тя му подаде подплатен с кожа плащ и отиде до леглото. — Но бъди внимателен, не буди сестра Люк. Ние ще се справим.
Дери се усмихна на себе си, но приведената жена не можа да го види.
— Разбира се, милейди, — рече тихо той. — Можем да тръгваме. Уорън се нуждае от помощта ви.
След минута, Рикенда и Дери влязоха в кралската палатка. Дери носеше на ръце спящия Брендан. Рикенда бе заслепена от ярката светлина в палатката. Дери прекоси помещението и сложи момчето върху кожите в центъра, след това й посочи мястото, където лежеше Уорън. Когато Рикенда се надвеси над него, Дери скръсти ръце на гърдите си, на лицето му играеше лека усмивка, но жената не я забеляза.
— Много е неподвижен, — рече тя като коленичи и докосна челото му. — Уорън? Уорън, чуваш ли ме?
При допира, тя се обърна ужасено, втренчила поглед в набързо запушената му уста. Сега разбра защо раменете му бяха в такова положение под плаща: ръцете му бяха вързани. В уплахата си, тя потърси с поглед Дери и го видя да се отдалечава от спящия Брендан, без да се интересува от присъствието й. Примря от страх, когато онзи навлезе в сянката и около главата му заблестя светлина.
— Дери!
Внезапно тя прозря намерението му — Порталът за Преход засвети около сина й. Скочи на крака и се стрелна покрай Дери точно, когато Порталът се активизира. Рикенда насочи силата си и успя да спре действието му, но Дери се втурна зад гърба й и я притисна към себе си, за да я избута извън кръга.
Тя се опита да извика името на детето си, за да го събуди, но една ръка здраво й запуши устата. Стражите се отзоваха на олелията и се втурнаха в палатката. В този момент втора сянка се очерта в кръга, последвана от призрачния силует на мъж, който се приближи към спящото дете.
— Не! — изпищя Рикенда, освобождавайки се от Дери, докато мъжът сграбчваше сина й. — Не, Бран, не!
От пръстите й се заизвива димящ пламък, но тя не успя да го насочи към Бран, защото Дери отново я дръпна към себе си, а стражите сякаш се движеха безкрайно бавно. Безсилна да попречи на онова, което ставаше пред очите й, тя видя как ярката светлина в кръга отслабва. Отново извика името на Брендан, докато стражите се мъчеха да отстранят Дери и да го укротят.
Но беше прекалено късно да спасят Брендан. Момчето бе изчезнало.
Глава двадесет и пета
Ти си свещеник довека…