Когато Келсън бе повикан, палатката гъмжеше от стражи. Морган, Дънкан и Арилан влязоха и всички се смълчаха. Само глухите ридания на Рикенда, отпусната отчаяно в центъра на кръга около пустия Портал, и борбата на Дери да се освободи, нарушаваха тишината. Неколцина правеха жалки опити да успокоят жената, а други се суетяха над изпадналия в безсъзнание Уорън. Дери се дърпаше в ръцете на петима стражи, но опитите му да се измъкне бяха напразни.
Келсън бързо прецени положението и махна на стражите да излязат. Войниците зашепнаха неодобрително, но се подчиниха. Когато излязоха, Келсън и Морган се приближиха до Рикенда. Тя ги погледна и извърна глава.
— Не ме винете, господарю. Кръгът е обсебен от зло. Отвлякоха детето ми и аз не мога да го намеря…
— Отвлекли са Брендан? — прошепна Морган и си спомни как до преди малко бе приспивал детето.
Арилан влезе в кръга и коленичи до Рикенда, изправи я на крака и я предаде в ръцете на Дънкан. Тя закърши отчаяно ръце, а огнената й коса падна като було над лицето й. Морган пристъпи към нея, но Арилан поклати глава и направи знак на Дънкан да я отведе по-далеч от кръга.
— Остави, Аларик, — каза тихо той. — Дънкан ще се погрижи за нея. Ние незабавно трябва да затворим Портала преди Уенсит да го е използвал отново. Не трябваше да го оставям отворен.
— Да ти помогнем ли? — попита Келсън, който гледаше учудено седналия на пода епископ.
— Не, силата ви е нужна за Дери. Застанете отзад, докато направя необходимото.
Когато се отдалечиха, Арилан вдигна поглед за миг и въздъхна, сякаш се успокояваше вътрешно. После се наведе и остави ръцете си да се отпуснат от двете страни на тялото му. Около главата му заблестя искрящо сияние, чиито лъчи отслабваха и се усилваха според ударите на сърцето му. След това се появи ослепителна искра и всичко свърши. Арилан залитна и се подпря на ръце и крака, но преди Морган да му се притече на помощ, той поклати глава.
— Оставете ме. Гледайте Дери — прошепна той мрачно. — Всичко свърши. След малко ще дойда.
Морган изгледа поред Келсън, Рикенда и Дънкан, въздъхна и се приближи към стражите, които държаха Дери. Очите му се вторачиха в Аларик и той размърда вързаните си крака. Без да продума, Морган коленичи до Дери и започна да сваля ръкавиците си.
— Какво видяхте всъщност? — обърна се той към един от войниците, който бе запазил по-голямо самообладание от останалите. — Казаха ни, че Дери е донесъл спящото момче, завито в плащ, в палатката и че лейди Рикенда доброволно го е следвала.
— Така изглеждаше, Ваша Светлост. Те стояха вътре около минута, а аз пазех отвън, когато чух вика й „Дери!“. Когато влязохме, той се беше вкопчил в нея точно там, където седеше епископът. И нещо се случи с момчето. Както си спеше върху кожите, се появи ярка светлина и двама души изскочиха от нея.
Келсън се приближи до войника, за да го чува по-добре и попита:
— Един от хората, които ни повикаха, каза, че това са били Уенсит и графът на Марли. Тях ли видяхте?
— Не съм сигурен за Уенсит, господарю. Но другият може и да беше графът. Виждал съм го само няколко пъти, но…
— Какво стана после? — попита Морган нетърпеливо.
— Лорд Дери издърпа дамата извън кръга, преди да го спрем и изведнъж момчето и двамата мъже изчезнаха. Не мога да го обясня, сър.
— Дори и не се опитвай, — прошепна Морган. Затъкна ръкавиците си в колана и отново погледна към буйстващия Дери. — Той все така ли се държи оттогава?
— Да, сър. Искаше да се върне в кръга. Крещеше да не го затваряме, че трябвало да се върне обратно. Наложи се да му запушим устата, надаваше кански викове.
— Представям си — рече Морган.
Той измери Дери с погледи очите му потъмняха. После отново се обърна към стражите.
— Добре, отпушете му устата, развържете го, но го дръжте здраво. Няма да е лесно.
— Но какво му е? — попита Келсън, докато стражите изпълняваха заповедта. — Морган, сигурен ли си, че е безопасно да го, развържем? Той е получил берсерски пристъп.
— А ние трябва да разберем на какво се дължи това — добави Морган. — Явно се е боял от нещо, трябваше да се сетя още следобеда.
Когато отново се съсредоточи върху Дери, младежът потръпна и стисна очи. Морган докосна челото му и секунди по-късно Дери отвори очи. Сега безумието го бе напуснало. Само фактът, че стражите го държат вързан явно го смущаваше. Когато обърна глава към Морган, в сините му очи се четеше болка и страх Аларик не очакваше да срещне такъв поглед.