— Какво, какво съм направил? — попита тихо Дери.
— Не си ли спомняш?
Младежът поклати глава.
— Нещо… ужасно ли съм скрил? Наранил ли съм някого?
Морган прехапа устни, за да не даде воля на гнева си, загрижен за състоянието на скърбящата жена в другия край на помещението.
— Да, Дери. Помогнал си на Уенсит и Бран Корис да откраднат детето на тази жена. Също си наранил Уорън и си убил един от войниците. Наистина ли не помниш?
Дери поклати глава, в очите му се отразяваше мъката на Морган. Аларик вдигна съчувствено ръка и докосна рамото му, но при допира Дери се изви нагоре, освободи се от стражите и стисна Морган за гърлото.
— Дръжте го! — викна Келсън и се хвърли в краката на Дери докато стражите го прихванаха отстрани.
Хватката на Дери продължи около три секунди. Морган успя да се освободи и го притисна към пода, докато стражите го държаха за ръцете и краката. Дори и тогава младежът продължи да се съпротивлява и да крещи:
— Не! О, Господи, не! Морган, не мога да се спра! Убий ме. Моля ви, убийте ме, преди да…
Морган го удари през устата, нещо изпука и Дери се отпусна в несвяст. Морган се изправи на колене като дишаше тежко и нареди на стражите да не пускат краката на Дери. Келсън погледна загрижено Аларик и отпрати войниците, които се втурнах: в палатката при вика му.
— Боже Господи, какво стана? Добре ли си? — изпъшка той и приглади туниката си. — Той се опита да те убие.
Морган кимна като разтриваше врата си енергично. По кожата избиваха сини петна.
— Зная. Единственото обяснение е, че Уенсит го държи под най-строг контрол и му въздейства многопластово. Ето защо не го открихме следобеда. Неутрализирах повърхностната магия, но тя явно тлее някъде в подсъзнанието му. Трябва или да го освободим, или да го убием. — Морган си пое въздух и се опита да се отпусне. — Когато се съвземе, ще бъдете ли до мен, готови да се включите в битката с това, което го държи във властта си, каквото и да е то?
Келсън кимна мрачно. Аларик се обърна към стражите:
— А вие го дръжте, по дяволите, не мога нищо да направя, ако се мята като риба на сухо и се опитва да ме удуши.
Стражите кимнаха смутено, на лицата им се изписа безпокойство, когато Дери изстена и се размърда. Но преди да се върне в пълно съзнание, Морган бавно доближи ръце до главата му. Очите му се рееха в пространството.
— Чуй ме, Дери — рече той.
Тялото на младежа се сви конвулсивно и той се извъртя така рязко, че за малко стражите да го изпуснат. Морган поклати глава и стисна слепоочията му като насочи цялата си сила към него.
— Всичко е наред, Дери. Сега си в безопасност. Ще те освободим. Отпусни се и ме пусни в съзнанието си, както си правил и преди. Уенсит няма вече да има власт над теб.
Дери отново потрепери, тялото му се сгърчи в ръцете на войниците. После изгуби свяст. Дълго време Морган стоя неподвижен, преди да вдигне глава.
— Добре, Келсън. Последвай ме. А вие го дръжте здраво, докато не ви кажа, че вече е безопасен. Може да вземе да буйства всеки момент без предупреждение.
— Да, Ваша Светлост.
Келсън сложи ръка на рамото на Морган и го последва. В палатката се възцари тишина, смущавана единствено от глухите ридания на лейди Рикенда.
Дънкан погледна към другия край на помещението и забеляза оживлението около притихналия Дери. Арилан бе изтощен от разрушаването на Портала и едва успя да се измъкне извън кръга и да се приближи до Морган и Келсън. Дънкан усети, че сега е времето да извади Рикенда от отчаянието й и да я подтикне да говори за онова, което се бе случило.
— Лейди? — мило рече той.
Жената подсмръкна и преглътна, след което вдигна глава и избърса очите си. Не го погледна.
— Извърших ужасно нещо, отче, — прошепна тя. — Извърших ужасно нещо и не мога дори да моля за прошка, защото бих го направила отново, ако имам възможност.
През ума на Дънкан минаха картините от последните събития и той се замисли върху значението на думите й. Съвсем забрави, че вече не носи свещеническите си задължения.
— Какво е това ужасно нещо, милейди? — попита той. — Не мога да разбера защо се обвинявате за случилото се тук тази нощ. Нали Дери ви е подмамил да дойдете, за да отвлече вас и сина ви?
Рикенда поклати глава.
— Вие не разбирате, отче. Съпругът ми беше един от мъжете, които се появиха в кръга, за да отвлекат детето ми. И аз… аз се опитах да го убия.