— Опитали сте се да го убиете? — повтори Дънкан, учуден как може такова крехко момиче да си мисли, че може да извърши подобно нещо.
— Да, и вероятно щях да успея, ако там не бяха Уенсит и Дери, който ми попречи. Вие сте дерини, отче. Знаете за какво говоря.
— Аз зная… — Дънкан спря като осъзна смисъла на думите й. — Лейди, вие дерини ли сте?
Тя кимна, но не го погледна.
— Бран знае ли?
— Знае — прошепна тя като се осмели да срещне погледа му. — И аз… о, отче, какво от това? Не мога да ви лъжа. Мисля, че се опитах да убия Бран по друга причина. Той… Боже, помогни ми, отче… но аз обичам друг. Обичам вашия братовчед и той ме обича. Все още не съм престъпила брачния обет, поне не на дела. Но ако Аларик убие Бран утре, което е възможно, законът… о, прости ми, отче. Дори не мисля за Бран. Но той е предател. О, какво да правя?
Тя се разрида горчиво и Дънкан я прегърна през рамо. Двамата седнаха на ръба на леглото на Келсън. В другия край на палатката, Морган и кралят все още бяха коленичили до омагьосания Дери, а Арилан гледаше безразлично пред себе си. Дънкан не очакваше помощ от никого. Сам трябваше да изпие чашата до дъно. Докосна леко косата на жената и се опита да подреди обърканите си чувства.
Рикенда и Аларик. Разбира се. Сега всичко идваше по местата си. Сляп е бил да не го забележи по-рано. Познаваше добросъвестността на братовчед си. Все още нищо не се бе случило между двамата. Самата Рикенда се закле, че е останала вярна на брака си. Но Дънкан разбра какви вътрешни угризения чувстваха и двамата, какви терзания, свързани с утрешния ден. Учуди се, че Аларик не е споделил с него, но осъзна, че не е имал време, а дори и да имаше, не би споменал никому такова нещо. Да изгаря от страст по чужда жена бе недопустимо за Аларик Морган.
Мислите му отново се върнаха към свещеническите му обязаности, както и към факта, че бе забравил за момент своето отстраняване. Освен това новината за истинската същност на Рикенда разпали у него конфликта, с който се бе борил тъй дълго. Тя се обърна към него като към свещеник, а същевременно засегна и деринската му кръв. Дали щеше да успее да обедини и двете в себе си? И кой беше той, всъщност?
Добре кръвта му е първа! Роди се и живя с нея близо тридесет години. Фактът, че светът не знаеше за това, нямаше отношение към проблема. Той бе дерини.
Ами свещеничеството? Откакто брат му умря в Кулди, той не бе служил в църква. Но нали Отлъчването бе вече отменено? И все пак къде бе мястото му като свещеник? Възможно ли бе да обедини и двете си страни в едно цяло? Даваха ли древните закони правото да бъде и духовник, и дерини?
Погледна към Арилан и се замисли. Когато взе първото си причастие, разбра, че сърцето го тегли повече от всичко към свещеничеството. Това беше призванието му. А Арилан изглежда нямаше съмнения относно съвместимостта на тези две природи. Наистина Арилан бе крил истината от години, но нима това го бе сломило?
Какво бе казал епископа? Той и Дънкан са първите дерини ръкоположени в свещенически сан от Междуцарствието до сега. Дънкан не се съмняваше, че Арилан вярва в призванието си и се счита за Божи служител. Маклейн винаги бе усещал у него това излъчване на святост, още от първата им среща преди шест години. Не се съмняваше, че ръкополагането му е законно. Защо тогава неговите собствени обети и ръкополагане да са по-малко валидни?
Наведе поглед към Рикенда и я видя да бърше очи. Вече бе спокойна. Но преди да я заговори, тя обърна сините си очи към него и го погледна в лицето.
— Ще се оправя, отче. Зная, че не мога да очаквам опрощение за това, което сторих, но ще чуете ли изповедта ми? Може би ще ми помогнете да остана в мир със самата себе си.
Дънкан сведе поглед и си спомни последното препятствие.
— Забравихте ли, че съм освободен от длъжност, милейди?
— Чичо ми Кардиъл смята, че вие сте си внушили освобождаването си още от Дхаса, понеже Арилан и той не са изтъкнали никаква причина, която да ви попречи да служите.
Дънкан вдигна вежди като осъзна, че това е истина. Арилан подчерта, че не бива да се тревожи по този въпрос, но Дънкан очакваше да получи потвърждението на Кориган, който пръв го бе отстранил от служение. Но сега Кориган загуби властта си и го заточиха в Ретмут. Разбра, че за първи път в живота си, решението е изцяло в негова власт.
— Фактът, че съм дерини нищо ли не значи за вас? — попита той с последно усилие да увери себе си в това, което искаше да направи.