— Злото ще бъде наказано, — каза тъжно Арилан. — Хайде. Свитата ни чака.
Отвън Нигел и съветниците бяха на конете и не пророниха нито дума, когато четиримата излязоха от палатката. Кралят излезе последен и при вида му войниците паднаха на колене и сведоха с почит глави. Докато правеше преглед на войските, той дръпна маншета на червената си кожена ръкавица, развълнуван от тяхната вярност. За да прикрие смущението си, той рязко им кимна в знак да се изправят.
— Благодаря ви, приятели, — рече тихо той. — Не зная дали някога ще ви видя отново. Както знаете, битката тази сутрин е до смърт. Ако спечелим, ще сме сигурни, че никога вече не ще ни нападнат от изток. Силата на Уенсит от Торънт ще е разбита завинаги. Ако изгубим, — той облиза устни, — ако изгубим, други ще ви предвождат след мен. Част от уговорката е, че победителят ще пощади противниковата армия, тъй като нито Уенсит, нито аз имаме желание да управляваме мъртво кралство, лишено от цвета на рицарството си. Не мога да ви обещая нищо друго, освен че ще положа всички усилия от моя страна. Молете се за нас.
Той сведе поглед, сякаш бе приключил, но Морган се наведе към него и му прошепна нещо в ухото. Кралят кимна.
— Подсетиха ме за едно последно задължение, преди да ви напусна. Ще назова моя наследник. Желанието ми е чичо ми, принц Нигел, да е наследник на трона на Гуинид, ако ние не се върнем днес. След него трона преминава по право на децата му, техните деца и т.н. Ако… — Той замълча за миг и продължи отново: — Ако аз не се върна, вие трябва да го почитате и уважавате така, както сте почитали мен и баща ми преди мен. Той ще бъде достоен крал.
Последва напрегната тишина, Нигел се приближи до краля и падна на колене.
— Ти си нашият крал, Келсън. И такъв ще останете! Бог да поживи крал Келсън! — извика той.
Келсън погледна чичо си и обърнатите към него лица, върху които бе изписано безпределно доверие, след това кратко кимна и оседла жребеца си. Черният кон подскочи, когато Келсън го хвана за червените кожени поводи, като изпръхтя предизвикателно към околните.
Нигел ги поведе бавно през лагера към бойните линии, където малка група наблюдатели, възседнали конете си, ги очакваха. Младият принц Конал бе тук с кралското знаме на Гуинид. Там бяха също и Хамилтън, епископ Уолфръм и генерал Глодрут. Загърната в синия си плащ и със сведена глава, лейди Рикенда седеше странично на седлото до роднината си Кардиъл. Тя не погледна Морган, когато той мина покрай нея с краля, но срещна очите на Дънкан. Морган усети присъствието й, но решително я отхвърли от мислите си и се обърна към врага.
От срещуположната страна на полето, на около три километра, подобна група конници се приближаваше към тях. Бледите слънчеви лъчи ги осветяваха. Морган изгледа подред Келсън, Дънкан, който бе възвърнал душевното си спокойствие през последните часове и Арилан, спокоен и уверен в епископските си одежди. Зърна с крайчеца на окото си как кралят се придвижва напред, за да се изравни с останалите. Дънкан бе от дясната му страна, а Арилан бе в ляво от останалите. Зад тях, на почетно разстояние, яздеше Нигел. Продължиха напред, докато разстоянието, което ги делеше от противниците им стана не повече от триста метра. Кралят огледа четиримата конника срещу него. После той и тримата му спътници слязоха като един от конете си и дадоха поводите на оръженосеца, който се върна обратно. Четиримата останаха сами във влажния повей на утрото, проникващ през тежките им плащове. Вятърът развяваше гарвановочерната коса на Келсън, върху която се открояваше златния обръч.
— Къде са хората на Съвета? — прошепна Морган, обърнат към Арилан, докато приближаваха врага.
Арилан леко се усмихна.
— Те са на път. Вече посочиха представителите си. Отърваха се от самозванците и ще дойдат навреме. Уенсит ще се изненада.
Кралят се намръщи.
— Дано всичко тръгне добре. Не се срамувам да ви кажа, че ме е страх.
— Всички ни е страх, принце, — прошепна Арилан. — Ще направим всичко, което можем и ще вярваме в Божественото Провидение. Господ не ще позволи смъртта ни, ако вярата ни е силна, а каузата — права.
— Моли се на Бога това да не са празни думи, епископе — рече Келсън.
Враговете им се бяха приближили на петдесет метра и Келсън различи лицата им.
Уенсит бе мрачен и разтревожен тази сутрин. Облеклото му не бе толкова пищно, както вчера. Бе загърнат в проста виолетова туника и носеше обръч подобен на Келсъновия. Отляво Лайънел бе в обикновените си сребристочерни дрехи и липсата на камата му беше очевидна. От дясно на Уенсит стоеше Бран, измъчен и блед. Райдън, който се намираше до него, носеше плащ, а тъмната му коса бе привързана със сребриста лента към челото. Той и Уенсит хвърляха неспокойни погледи към хълмовете, сякаш очакваха нещо, и Келсън разбра, че чакат пристигането на Съвета. Запита се дали подозрението ги бе обхванало вече.