Нямаше време за размисъл. Още преди да дойдат на тридесет стъпки едни от други, от север се чу тропот на копита и върху възвишението се появи група от четирима пищно облечени конници. Белите им коне блестяха призрачно в лъчите на слънцето и осмината застинаха на място с погледи, приковани в конниците, чиито древни дерински одежди искряха в утринната мъгла. Келсън чу, че Уенсит и Райдън си шепнат нещо и се обърна, за да види побелялото от ярост лице на Уенсит.
Новодошлите скочиха от конете: слепият Барет, Ларън лечителят, младият Тирсъл Де Кларън и лейди Вивиан. Белите коне останаха неподвижни, докато ездачите се събраха пред тях и оправиха мантиите си. Барет се обърна с властен глас към осмината:
— Кой призова Камберианския Съвет на това бойно поле?
С поглед, изпълнен с омраза, Уенсит пристъпи напред и коленичи. Овладя гласа си, но не успя да скрие подозрението.
— Уважаеми съветнико, аз, Уенсит от Торънт, крал и истински дерини те моля за височайшата ти закрила и справедливо отсъждане на Дуела на Тайната, на който призовах тези хора. — Той посочи Келсън с укор. — Моля за закрила от измама за мен и моите спътници: херцог Лайънел, граф Корис и лорд Райдън от Истмарч.
— При произнасянето на имената им, всички коленичиха. Уенсит продължи:
— Молим ви това да е битка до смърт, ние срещу тях, и ви молим Дуелът да не се прекрати преди и четиримата от едната страна да са мъртви. В името на това залагаме силата и живота си.
Барет се обърна към Келсън.
— Такова ли е и вашето желание?
Келсън преглътна нервно и също коленичи.
— Лордове, аз, Келсън Халдейн, крал на Гуинид, принц на Меара, владетел на Пурпурните Покрайнини, по произход истински дерини, приемам предизвикателството на Уенсит от Торънт да не проливаме повече кръв помежду си във войни. Също моля за закрилата ви за себе си, херцог Аларик, епископ Арилан и монсиньор Маклейн.
Тримата също коленичиха.
— Неохотно приемаме това да е Дуел до смърт, ние срещу тях, и Дуелът да не се прекрати, докато четирима от едната страна не са мъртви. В името на тази битка залагаме силата и живота си.
Барет кимна и удари в земята дългия си жезъл от слонова кост.
— Така да бъде. А сега каква награда се предвижда за победителите? Двете страни споразумели ли са се да останат верни на уговорката си след изхода на борбата?
— Да, милорд, — рече Келсън преди Уенсит да успее да вземе думата. — Казах на хората си, че ако загубим, те ще бъдат пощадени и че моите наследници за вечни времена ще се закълнат във вярност на кралете на Торънт, както и че между двата народа ще настъпи мир. Това е справедливо разрешение. Съгласен ли е с мен кралят на Торънт?
Уенсит погледна хората си, след това Барет.
— Съгласни сме с условията, милорд. Заклевам се, че ако загубим, моите наследници, за вечни времена, ще се закълнат във вярност на краля на Гуинид като на техен върховен господар.
Барет кимна.
— Кой е наследникът ти, Уенсит от Торънт? — Уенсит погледна Лайънел.
— Принц Алрой от Торънт, най-големият син на сестра ми Мораг и съпруга й Лайънел. След Алрой на престола остават неговите братя Лайъм и Ронал.
— И принц Алрой е готов да се закълне във вярност на Келсън от Гуинид, в случай че ти и баща му бъдете убити днес?
Уенсит стисна устни и кимна.
— Да.
Барет се обърна към Келсън.
— А ти, кралю на Гуинид, твоят наследник готов ли е да се закълне във вярност на Уенсит от Торънт, ако те убият днес?
Келсън преглътна.
— Моят наследник е чичо ми, принц Нигел, а след него синът му Конал. Ако бъда убит, принц Нигел знае задълженията си.
— Много добре, — каза Барет. — Задоволяват ли напълно тези условия и двете страни?
— Не съвсем — чу се да казва Келсън. — Има още нещо, милорд.
Очите на Уенсит се разшириха, но жезълът на Барет го спря.
— Изложи условията си, Келсън от Гуинид — рече Барет.
— Миналата нощ Уенсит и Бран Корис влязоха в лагера ми и откраднаха едно дете. Ако победя, искам детето да бъде предадено на мен, за да го върна на майка му.