Елитът на Дерините [bg]

Настъпи тишина, в която думите потънаха.

— Призовавам ви да изградите пръстена и да започвате. В името на честа си и в името на Всевишния.

Осмината се измерваха с поглед. Уенсит излезе напред и се поклони.

— Ти ли ще започнеш или аз?

Келсън сви рамене.

— Няма значение. Започни, ако така искаш.

— Много добре.

С лек поклон, Уенсит се върна на мястото си и разпери широко ръце. Вторият кръг щеше да се изгради от двамата водачи, а не с общи усилия. Тихият глас на Уенсит отекна наоколо.

Аз съм Уенсит, лорд на Торънт, и призовавам теб, кралю на Гуинид, на смъртното ми предизвикателство да отговориш, както ти ще прецениш. Веднъж кръга се щом затвори, един от нас ще да умре, единствен победителят остава, властта си волно да простре.

От пръстите му изскочи искра, която описа полукръг около него и тримата му съюзници. Келсън сви устни и без да погледне приятелите си вдигна ръце.

Келсън, крал на Гуинид, приема хвърлената ръкавица, и повеят на северната смърт очаквам с достойнството на рицар. Никой няма да прекрачи този кръг, докле животът на един от нас не свърши, докле едни от нас днес не умрат, и смъртта живота не прекърши.

Яркочервен огън избухна зад Келсън и се сля с този на Уенсит. Обкръжи ги пурпурен купол от светлина. Келсън отпусна ръце и огледа другарите си, които се приближиха плътно до него. Те виждаха съветниците през вътрешния пръстен. Келсън обаче разбираше, че каквото и да стане, те няма да се намесят. Отсега нататък трябваше да разчитат на собствените си сили.

— Първи удар, обречени ми принце? — подигра се Уенсит.

— Не, почакай — извика Райдън. — Забравяме добрите си обноски. Дори и във война условностите трябва да се спазват.

Всички погледи се обърнаха към него и той извади сребърен бокал от колана си, както и плоска бутилка. Другарите му се засмяха, докато той отваряше бутилката, дори Уенсит сви снизходително рамене.

— Това е наш обичай — каза той. — Да вдигнеш тост за противниците в рицарските битки. — Той вдигна бокала и го пресуши до половината.

— Разбира се, — продължи той и го подаде на Бран. — Знаем, че ще ни заподозрете в измама.

Погледна как Бран отпи голяма глътка и напълни отново бокала, за да го подаде на Лайънел.

— Надяваме се, че ще разсеем страховете ви, като пием първо ние. — Лайънел отпи и подаде бокала на Уенсит.

Уенсит го задържа, докато Райдън наливаше отново.

— Това, което каза Райдън, е вярно — рече Уенсит. — Пием за вас, врагове.

С лукава усмивка отпи и се приближи към Келсън.

— Ще отпиеш ли, обречени принце?

— Не, той няма да пие — каза тихо Райдън.

Уенсит замръзна, очите му се изцъклиха и бавно се обърна към Райдън. Всички погледи бяха върху него. Изведнъж образът на Райдън им се стори съвсем непознат.

— Какво значи това, — попита Уенсит с леден глас. Райдън го изгледа, без да мигне. В ъглите на устата му играеше язвителна усмивка.

— Ще видиш след малко, Уенсит, — каза тихо той. — От шест години играя тази роля като нося самоличността на друг човек. Съжалявам, че този ден не настъпи по-рано.

Ужасно съмнение се изписа по лицето на Уенсит и погледът му се спря върху чашата в ръката му, която той запрати към земята със сподавен вик.

— Какво си направил? — Ледените му очи се впиха в Райдън. — Кой си ти?

Райдън се усмихна. Гласът му бе приглушен.

— Аз не съм Райдън.

Глава двадесет и седма

И често е горчив урокът да си човек.

Свети Камбър от Кулди

— Ти не си Райдън? Какво искаш да кажеш с това? — изсъска Уенсит. — Побъркал ли си се? Съзнаваш ли какво направи?

— Зная какво правя — каза мнимият Райдън. — Истинският Райдън от Истмарч умря от удар преди шест години. За щастие успях да заема мястото му, но ти никога не ме заподозря, нали, Уенсит? Никой не го направи.

— Ти си полудял — диво го изгледа Уенсит. — Това е номер. Някакъв кошмарен заговор. Те са те подучили, — рече той и посочи Келсън и изумените му другари. — Сигурно ти си повикал истинския Съвет. Никога не сте мислили за честен двубой. Дори и Съветът е на ваша страна.