— Не ме докосвайте, Ваша Светлост! Не бива Божи служител да се допира до мен. Убих хора и ръцете ми са в кръв.
— Нямаше избор, Келсън, — рече тихо епископът. — Те бяха твои врагове и заслужиха смъртта си.
— Може би, но не по този начин. Не бих умрял така.
Морган сведе поглед.
— Невинаги сме повелители на съдбата си, Келсън. Знаеш го. Понякога е ужасяващо задължение на краля да убива.
— Но не е задължен да го иска — прошепна Келсън. — Не се гордея с това.
— Не е нужно да се гордееш — намеси се Дънкан. — Познавам те отдавна и зная, че не си такъв.
— Но аз се радвам, че са мъртви — отвърна Келсън. — Как да се примиря с това? Исках да умрат. Пожелах го и то стана. Човек не бива да има такава сила, отче.
— Някои я имат. Уенсит я имаше и я използваше — каза Морган.
— Това добре ли е?
— Не.
Настъпи продължителна тишина, която никой не посмя да наруши. После Келсън се приближи до Уенсит. Дълго гледа тялото и най-сетне се наведе да вземе короната от главата му.
— Това е наградата ни, приятели — каза той горчиво. — Короната на едно царство, което никога не съм искал да управлявам. Жаля само за Коръм.
Арилан заговори, но кралят властно го прекъсна.
— Не, не искам да слушам успокоенията ти, епископе. Позволи ми да се чувствам виновен за онова, що сторих. Според правилата на играта, зная, че скоро това ще изглежда правилно, но не и днес. Трябва да изляза от този кръг заедно с вас, верни ми приятели. Да видя радостните лица на поданиците ми, които ще тържествуват за победата ми. Ще получа неискрената клетва за вярност от едно дете-принц, чийто баща убих, и ще върна едно сираче на жената, чийто съпруг убих. От мен ще се очаква да съм доволен от случилото се. Ще ме извините, господа, ако не горя от радост.
Той вдигна короната на Уенсит и я погледна с отвращение, преди да се обърне отново към тях.
— Хайде, приятели, кралят ще играе ролята си. Хората ни чакат. Ако усмивката ми се изкриви, не се чудете.
Кръгът блесна и изчезна заедно с магията. Когато кралят излезе от пръстена с короната на Торънт в ръце, армията на Гуинид заликува. Мечовете заудряха по щитовете, за да изразят радостта на войниците. Кралското войнство пристигаше да го посрещне.
Четиримата дерини загърнаха победителите с мантиите си, за да се сбъднат предсказанията в Светото Писание. Приятелите на краля го качиха на бял кон, за да се вижда по-добре, когато застане пред бойците от Торънт да извести победата и властта си.
Но в този ден короната тежеше на главата на наследника на Халдейн.
Приложения
В следващите приложения римските цифри в скобите показват, в коя книга се е появил съответният герой. Ако цифрата е заградена и с малки, и с големи скоби, това означава, че съответната личност е била само споменавана, без да взима участие в действието. Цифрите означават, както следва:
Книга I Възходът на дерините
Книга II Поражението на дерините
Книга III Елитът на дерините
Приложение I
Хроники на дерините
Показалец на действащите лица
Агнес, лейди — придворна дама на царица Джихана [I].
Аларик — виж Морган.
Алейн — псевдоним, който Морган използва при параклиса на Свети Торин [II, (III)].
Алрой, принц — най-големият син на херцог Лайънел, дванадесет годишен, наследник на Торънт [ПГ].
Анселм, отец — бивш изповедник на лейди Елис, майката на Морган; понастоящем свързан с енорийската църква на Свети Тейло в Кулди [II].
Арилан, епископ Денис — помощник-епископ на Ретмут, пълен Дерини [I, II, III].
Барет, Де Лейни — Наместник на Камберианския съвет, истински Дерини [III].
Бенет — един от сержантите на Бран Корис [III].
Бенър, Джон — псевдонимът на Дери в кръчмата „Кучето Джек“ във Фатейн [II].
Бетан — вещица от хълмовете Кулди [II].
Брайън Донал Синил Юриън Халдейн — бивш крал на Гуинид и баща на Келсън; погубен от магията на Чариса на Кендър Рий [I, II, III].
Бран Корис, лорд — граф на Марли [I, II, III].
Брендън, лорд — четиригодишният син на Бран Корис [III].
Бронуин де Морган, лейди — сестра на Морган, сгодена за лорд Кевин Маклейн; покосена от магия в Кулди заедно с Кевин [1X11].