Гуилим поклати глава в знак на съмнение и вдигна рамене примирен:
— Все пак си остава рисковано, сър!
— Но мисля, че това е един разумен риск. Кембъл, намери Кордън и му кажи да приготви дозата. Гуилим, ти ще дойдеш с мен в Кардоса. Помогни ми да си сложа бронята.
Няколко минути по-късно Бран и Гуилим излязоха от шатрата и застанаха пред пратениците от Торънт. Графът беше с броня и мантия в кралскосиньо. На туниката, която носеше над бронята, беше извезан гербът му. На врата и изпод късите ръкави на дрехата проблясваше метала на ризницата. Беше се въоръжил с прав меч, с дръжка от слонова кост, който беше окачил на презраменен ремък от бяла кожа. Гуилим застана до него като държеше шлема на графа, закичен със синьо перо, а в лявата си ръка стискаше ръкавиците му за езда. Златистите очи на Корис гледаха хитро, когато заговори на парламентьорите от Торънт:
— Реших да поема поканата, милорд, херцог, — каза той спокойно.
Лайънел се поклони, като потисна усмивката си. Зад него стояха Мерит и част от охраната му, които бяха слезли от конете, докато Бран отсъстваше.
— Както и да е — продължи Корис. — Има няколко условия, които искам да поставя, преди да тръгна към Кардоса с вашия знаменосец. Не съм сигурен, че ще ги приемете.
Очите на Лайънел се стрелнаха подозрително към Кембъл, малкото въоръжени мъже и слабия човек в дрехи на полеви хирург, които се приближиха в този момент и застанаха зад него. Лекарят държеше широка глинена купа с дръжки. Мерит се приближи до Лайънел и прошепна нещо в ухото му. Херцогът се намръщи и после се обърна към Корис:
— Назовете Вашите условия, милорд.
— Вярвам, че няма да приемете предпазливостта ми като обида…
— Не — кимна Бран. — Но аз трябва да съм сигурен, че вие или някой от хората ви няма да объркате нещо, докато ме няма.
— Това е разбираемо.
— Знаех, че ще се съгласите. Искам да се подсигуря срещу евентуална измама, докато вие сте тук, а аз не. Затова наредих на главния си лекар да приготви приспивателно, от което вие, милорд Мерит и охраната, която ще остане с вас, ще заспите, преди да съм напуснал лагера. Разбирате, че не мога да прочета мислите ви и не знам какво планирате. Вие може дори да сте дериниски магьосници. Съгласни ли сте с тези условия?
Лицето на Лайънел стана мрачно, докато Бран говореше и той погледна неспокойно към Мерит и хората си, преди да отговори. Беше явно, че нито той, нито Мерит харесват идеята да прекарат следващите няколко часа упоени до безсъзнание в лагера на Коис. Но да откажат исканията му, означаваше да признаят, че не му вярват и че поканата на Уенсит може да не е това, за което я представяха. Лайънел явно беше получил изрични заповеди и той се обърна към младия граф със студен и официален тон:
— Извинете нашето забавяне, милорд, но вашите насрещни условия ни изненадаха. Разбира се, приемаме вашата предпазливост и бихме искали да ви уверим, че Негово Величество не възнамерява да нанесе удар чрез магия. Ако той желаеше това, щеше да го стори без да рискува живота ни. Както и да е, вярвам, че ще разберете, ако ние на свой ред проявим предпазливост. Преди да приемем Вашите условия, трябва да се убедим, че наистина ни предлагате само приспивателно.
— Съгласен съм, разбира се — каза Бран и махна на лекаря да се приближи. — Кордън, кой ще опита твоята смес пред Негова Светлост?
Кордън посочи един войник до него и пристъпи напред, като се поклони:
— Това е Стефан де Лонгвил, милорд — рече той, като държеше глинения съд здраво в ръцете си, а очите му не се отклоняваха от лицето на Бран.
— Отлично. Милорд, херцог, приемате ли този човек?
Лайънел поклати глава:
— Вашият лекар може да го е подготвил, милорд. Ако искате да ни убиете, може да сте му дали противоотрова. Може ли аз да избера?
— Да, но трябва да ви помоли да не избирате никой от офицерите ми. Те ще са необходими в мое отсъствие. — Иначе нямам възражения. Чувствайте се свободен да изберете, когото пожелаете.
Лайънел подаде шлема си на един от своите хора, след това се завъртя на пети и тръгна към конниците, които все още заобикаляха собствения му ескорт. Той разгледа мъжете внимателно, после спря до един от тях и сложи ръка на поводите на коня му. Животното разтърси глава и изпръхтя.