— Това е човекът, милорд. Няма начин да сте го подготвили предварително. Нека той дегустира приспивателното, което сте ни приготвили.
Бран кимна и рязко махна с ръка. Мъжът скочи от коня. Тръгна към графа, а Лайънел вървеше до него и внимателно го наблюдаваше. Когато войникът свали шлема си и понечи да го даде на един от хората около Бран, Лайънел го спря, взе шлема и сам го подаде. Херцогът искаше да е сигурен, че нищо няма да бъде дадено на дегустатора, без той да забележи. Като махна на Мерит да наблюдава мъжа, Лайънел се доближи до Бран и взе купата от ръцете на Кордън. Черните му очи измериха Корис, докато държеше купата и лицето му загатна, че е изнервен. След това той вдигна съда за поздрав и се върна при Мерит и войника. Един от хората му взе купата и я изследва, като подуши съдържанието с подозрение. Едва тогава подадоха съда на дегустатора, а Лайънел и Мерит застанаха от двете му страни. Херцогът хвърли недоверчив поглед към Корис, докато се готвеха да наблюдават пробата.
— Каква е дозата?
— Една глътка е достатъчна, Ваша Светлост — отвърна Кордън. — Лекарството действа много бързо.
— Така ли? — промърмори Лайънел и се обърна към мъжа с купата. — Добре, приятелю. Пий здраво, ако смееш. Командирът ти е известен като човек на честта. Ако е така след няколко часа ще се събудиш здрав и читав. Пий.
Мъжът насочван от човека на херцога, който също държеше купата, приближи съда до устните си и отпи голяма глътка, като повдигна вежди при миризмата на сместа. После погледна към Лайънел и преглътна. Остана му време колкото да оближе устните си — Кордън беше известен с това, че използваше хубави вина за своите смеси. После дегустаторът залитна и щеше да падне, но Лайънел и Мерит го хванаха и положиха на земята. Докато това стане, мъжът вече спеше дълбоко и нищо на света не можеше да го пробуди. Човекът на Лайънел, който държеше съда, го подаде на Мерит и после прегледа спящия, като му повдигна клепачите, премери му пулса и накрая кимна с неохота. Херцогът се изправи бавно и погледна към Бран с тъжно, но примирено изражение.
— Изглежда, че вашият главен лекар е наистина добър, милорд. Разбира се, това, което видяхме сега, няма да ни предпази от една бавнодействаща отрова или от това да ни убиете, докато спим. Но животът е хазарт, нали? А Негово Величество чака вие или ние да стигнем до Кардоса. Дори аз не бих искал да го карам да чака.
— Следователно, приемате условията ми?
— Така изглежда — поклони се Лайънел. — Вярвам, че все пак ще ни позволите да спим някъде другаде, а не на земята като този доверчив приятел — той погледна към спящия страж и се усмихна сардонично. — Това, което би потресло най-много Негово Величество, когато се завърнем наистина в Кардоса, ще бъде фактът, че сме спали в прахта.
Бран се поклони, повдигна платнището на входа на шатрата си и отвърна на сардоничната усмивка на херцога:
— Елате, ще спите в собствената ми палатка. Няма да позволя да се говори, че лордовете от Гупинд не знаят как да посрещат благородни гости.
Корис и хората му се отместиха, а Лайънел се поклони и даде знак на останалите от своя отряд да слязат от конете и да го последват в шатрата. Той изгледа с одобрение богатото обзавеждане, размени с Мерит и другарите си примирен поглед, избра си най-удобния стол и седна.
Херцогът си свали ръкавиците и заедно с шлема, който си взе обратно, ги остави в краката си. Дългата му черна коса заблестя на светлината, която струеше през входа. Лайънел приглади непокорен кичур и постави стъпалата си на една табуретка за крака. Блестящото острие на камата, затъкната в пояса му, заискря на светлината на свещта, която внесе един адютант. Той разсеяно се заигра с дръжката й, докато хората му се настаняваха около краката му. Мерит зае стола до Лайънел. Грозноватото му лице беше напрегнато и неспокойно. Човекът, който носеше купата, застана разтревожен до централния, подпорен прът на шатрата. Когато Бран и Гуилим също влязоха, зад тях надникна лицето на торънтския знаменосец, чийто цвят беше по-бял от този на парламентьорския флаг, който носеше. Мъжът съзнаваше, че само той и другарят му, държащ приспивателното, не бяха в опасност.
Лайънел огледа петимата, които доверчиво бяха насядали около него, след което даде знак на мъжа с приспивателното да ги обиколи по ред. Очите на всеки един бяха насочени към херцога, докато отпиваха от чашата. Когато дойде редът на Мерит, първият, който беше пил от течността, загуби съзнание и падна по гръб. Когато още двама изгубиха съзнание, разносвачът на купата спря разтревожен, а Мерит понечи да се изправи, но Лайънел поклати леко глава и му даде знак да седне. Мерит въздъхна примирено и като се почини на нареждането, се тръсна отново на стола. През това време още един от хората на пода беше заспал. Когато всички вече лежаха неподвижно, разносвачът на приспивателното коленичи пред херцога и протегна купата с разтреперани ръце. Погледът на Лайънел беше почти нежен, когато пое съда и го задържа разсеяно с дългите си пръсти.