— Те са достойни мъже, милорд Бран — каза той и погледна графа с притворени очи. — Те са ми поверили живота си, а аз го залагам на карта. Ако по какъвто и да е начин излезе, че съм предал доверието им, ако причините каквото и да е зло на някой от тях, кълна се ще ви преследвам дори и в гроба. Разбирате ли?
— Дадох ви думата си, сър — отвърна Корис безпристрастно. — Казах, че нищо лошо няма да ви се случи. Ако намеренията на вашия господар са почтени, няма от какво да се страхувате.
— Предупреждавам ви, че не се страхувам, милорд — отговори Лайънел меко. — Гледайте да спазите думата си.
След това той вдигна купата за поздрав, отпи и я върна обратно. Облегна се назад, потрепери като от студ, макар че в шатрата беше топло и загуби съзнание. Разнасялият приспивателното мъж остави купата на земята, премери пулса на господаря си и като знаеше, че няма какво повече да направи, се изправи разтреперан, като се поклони рязко на Бран Корис.
— Ако сте готов да изпълните своята част от споразумението, милорд, трябва да тръгваме. Предстои ни труден път, повечето от който е през леденостудена вода. Негово Величество ще ни чака.
— Разбира се — отвърна графът, изгледа своите заложници с уважение и постави шлема си. Нямаше съмнение, пред него лежах наистина дисциплинирани мъже.
— Пази ги, Кембъл — каза той, докато слагаше ръкавиците си и вървеше към изхода. — Уенсит ще иска да се върнат здрави и читави, а ние не желаем да го разочароваме.
Глава четвърта
Ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина и богатства скрити в скривалища.
Укрепеният град Кардоса е разположен на около четири хиляди стъпки над Истмарчкото поле, на плато, което завършва с отвесно спускащи се скали. Той е бил седалище на графове, херцози, а понякога и на крале. Пак той охранява коварния проход Кардоса — основният път през планините Релиан.
Късно всяка есен, към края на ноември, студените въздушни маси, които идват от голямото северно море, изолират града и погребват прохода под снега. Това положение се запазва до март, дълго след като зимата си е отишла от останалите райони. Тогава снегът започва да се топи и през следващите три месеца проходът прилича на ревящ водопад.
Поради различния наклон на планините източният край на прохода става достъпен седмици преди западния. Този каприз на природата е основната причина, градът често да преминава от едни ръце в други. Тази особеност позволи на Уенсит от Торънт да превземе изгладнелия през зимата град без съпротива. Хай Кардоса беше обезкървен от конфликтите през лятото и изтощен от снеговете. Той не можеше да разчита на свежи войски и продоволствие от кралски Гуинид. Уенсит притежаваше и двете, така че градът се предаде.
Такова беше положението, когато Бран Корис и изнервеният му ескорт стигнаха до портите на Кардоса. Новият господар на града се беше настанил в Правителствения палат, където отпочиваше и се готвеше да посрещне дошлия с нежелание гост.
Уенсит от Торънт се намръщи, докато изпънал врат се опитваше да донагласи високата яка на жакета си. На вратата се почука дискретно и кралят нетърпеливо поглади обшитото със злато кадифе на гърдите си. Той пъхна в пояса си обсипана със скъпоценни камъни кама и вдигна поглед, като в бледосините му очи проблесна леко раздразнение.
— Влез.
Пред Уенсит застана с поклон висок като върлина млад човек на около двадесет и четири години. Като всички членове на кралското домакинство Гарон носеше великолепната синьо-виолетова ливрея на дома Фърстън с извезан отляво на гърдите герб — тичащ, черен елен в бял кръг. В допълнение на раменете си имаше гладка сребърна верига, която означаваше, че е от личния персонал на лорд Уенсит. Лицето на Гарон изразяваше силен интерес и очакване, когато погледна към своя крал и господар. Уенсит беше застанал зад писалището до прозореца и навиваше на свитъци документи, които след това пъхаше в предпазни, кожени калъфи. Младежът заговори с тих, обработен глас: