— Играете ролята на домакин съвършено, сър, но мисля, че ще ви откажа. Заложниците, които изпратихте, ми оказаха честта да пият с мен — той погледна димящата чаша. — Но после аз им казах какво са пили.
— Така ли? — веждите на събеседника му се повдигнаха. Гласът на Уенсит остана любезен и обработено спокоен, но в него зазвучаха стоманени нотки. — Карате ме да предположа, че това, което са пили не е било просто вино или чай. Но вие не сте толкова глупав, че да ги убиете и после да ми кажете това. Признавам, че разбудихте любопитството ми, ако това е било намерението ви. Какво им дадохте?
Корис седна без да повдигне чашата към устните си.
— Ще признаете, че нямаше как да зная дали вашите пратеници не са дерини, изпратени да извършат някаква диверсия в лагера, докато ние тук си разменяме любезности. Затова накарах главния си лекар да приготви приспивателно. Тъй като господата ме увериха, че не са дерини и нямат зли помисли, вярвам, че макар и заспали, те ще са в пълна безопасност, докато аз се завърна. Смятам, че на мое място и вие бихте взели подобни предпазни мерки.
Уенсит остави чашата, облегна се назад и поглади мустак, за да прикрие усмивката си. Когато отново взе чашата си, все още личеше, че е развеселен.
— Добре изиграно. Харесвам благоразумието у хората, с които имам общи дела. Както и да е, позволете ми да ви уверя, че Вашата чаша не е с подобно съдържание. Можете да пиете без страх. Имате думата ми.
— Вашата дума, сър? — Бран прокара пръст по ръба на чашата, погледна съдържанието и после леко я избута на страни. — Извинете ме, ако изглеждам груб, но вие не сте ми дали задоволително обяснение за тези преговори. Не знам какво общо може да има между краля на Торънт и един доста незначителен лорд от Гуинид.
Уенсит вдигна рамене невинно и отново се усмихна, докато изучаваше госта си.
— Да кажем, че вече обсъждаме този въпрос, приятелю. Ако не ви заинтересува това, което имам да кажа, няма да загубите нищо, освен малко време. От друга страна вярвам, че помежду ни има повече общи неща, отколкото мислите. Уверен съм, че ако се замислим, ще намерим определени области от взаимен интерес.
— Наистина ли? — отвърна Бран предпазливо. — Можете ли да бъдете по-конкретен? Мога да се сетя много неща, които вие бихте могли да сторите за мен или за който и да било друг. Но проклет да съм, ако мога да се сетя поне за едно нещо, което вие бихте поискали от мен.
— А трябва ли непременно да искам нещо? — Уенсит допря върховете на пръстите си и загледа госта си със своите проницателни очи на лисица.
Бран се облегна назад, подпря брада на дясната си ръка и спокойно отвърна на погледа на своя домакин. Кралят се усмихна.
— Много добре. Знаете да чакате, а това е качество достойно за възхищение особено у хората. — Той се загледа в Корис за моменти после продължи: — Е добре, милорд Бран. Донякъде сте прав, аз наистина искам нещо от вас. Няма да ви принуждавам да направите нещо против волята си. Аз не насилвам тези, с които се надявам да стана приятел. От друга страна ще бъдете добре възнаграден за оказаните от вас услуги. Кажете, какво мислите за моя нов град?
— Не ме интересува особено как използвате притежателните местоимения — отвърна сухо Бран. — Градът принадлежи на Келсън независимо, че в момента е окупиран. Говорете по същество.
— О, недейте да разваляте впечатленията, които имам от Вас — скара се магьосникът. — Имам основателни причини да процедирам бавно. Няма да обърна внимание на заядливата ви забележка относно моя град. В момента местната политика не ме интересува. Аз мисля в далеч по-големи мащаби.
— И аз така съм чувал. Но ако планирате по-нататъшно настъпление на запад, предлагам ви да обмислите въпроса още веднъж. Малката ми армия няма да устои дълго срещу вас. Но победата ще ви струва скъпо. Мъжете от Марли ще продадат живота си на висока цена.
— Млъкнете, Марли! — сряза го Уенсит. — Ако исках, щях да смажа вас и вашата армия като мухи и вие го знаете. — Той докосна короната на масата и погледна Бран като котка дебнеща мишка. — Както и да е, в плановете ми не влиза да се бия с вашата армия, поне не така както вие си мислите. Всъщност възнамерявам да се придвижа на юг от вас към Кортмур, Коруин и останалата част от Гуинид. Мислех си, дали не ви интересуват северните райони — Клейбърн и Келдиш Райдинг на първо време. Има начини те да станат ваши.
— Да се обърна срещу съюзниците си? — Корис поклати леко глава. — Не мисля, че ще стане. Освен това, защо ще давате на враг две от най-богатите провинции на Единадесетте кралства. Струва ми се, че не сте ми казали всичко за вашия малък план.