Уенсит се усмихна с одобрение:
— Но аз ви смятам за враг, Бран. Засега нека просто кажем, че от известно време наблюдавам вашето развитие и смятам, че ще е добре най-северните провинции да са в ръцете на човек като вас. Разбира се, ще получите херцогска титла, както и някои други… хмм награди.
— Като например? — попита Бран. Тонът му беше изпълнен със съмнение, но очите му загатваха някаква пресметлива алчност. Уенсит се засмя тихо:
— Е, значи се заинтересувахте. Бях започнал да мисля, че сте неподкупен.
— Вие говорите за предателство, сър. Дори и да се съглася, защо мислите, че ще може да ми вярвате?
— Вие имате свое разбиране за чест — отвърна меко Уенсит.
— А колкото до предателството… е… това е толкова неясен термин. Например, аз знам, че в миналото сте се противопоставяли на Морган и на Келсън.
— Морган и аз сме имали противоречия — каза Бран, — но аз винаги съм бил верен на Келсън. Както казахте, аз имам свое разбиране за чест. Освен това не мисля, че съм от такава категория, че да бъда достоен противник на Морган… нито пък на Келсън.
— Келсън е просто дете. Наистина дете, което притежава известна сила, но все пак само дете. А Морган, който е половин дерини, е предател на своята раса.
— О, предател е толкова неясен термин — Бран със спокоен тон повтори думите на краля.
Уенсит се втренчи в младия мъж, като присви бледите си очи, после рязко се изправи и напрегнатите черти на лицето му се успокоиха. Бран понечи също да стане, но кралят му махна да седи и отиде в другия край на стаята, където върху един рафт стоеше украсено с резба сандъче. Той вдигна капака и извади някакъв светещ предмет, който скри в шепата си, затвори сандъчето и се върна на стола си. Малко объркан от действията му, Бран го гледаше с любопитство.
— Така — проговори сухо Уенсит, облегна се назад, като подпря лакти на резбованите дръжки на стола и събра дланите си. — След като видяхме, че сте наистина остроумен човек, бих искал да ви попитам, какво мислите за дерините.
— По принцип или с оглед някой конкретен човек?
— Като начало по принцип — отвърна кралят, като същевременно прехвърляше предмета, който държеше, между дланите си, без да позволи на Корис да го види. — Например на Рамоския Съвет през 917 година вашата Църква анатемоса използването на деринска магия, като го обяви за светотатство. Херцогство Коруин е под църковна възбрана, защото владетелят му, който е признат за дерини, е отлъчен поради използването на магия и отказва да се предаде, за да бъде съден от Курията. Не мога да кажа, че го обвинявам за това.
Както и да е, ако имате някакви религиозни или морални скрупули по отношение на магията, най-добре е да ги споменете сега, преди да навлезем по-навътре в проблема. Както знаете, аз доста често използвам магии и очаквам от моите съюзници да действат с оглед на това, нещо, което вашата Курия не би разбрала. Този въпрос притеснява ли ви?
Лицето на Бран все още изразяваше предпазливост, но беше явно, че думите на събеседника му имаха ефект. Освен това, той трудно сдържаше любопитството си по отношение на предмета, който Уенсит държеше в ръцете си. Корис откри, че се е втренчил в тази посока и с усилие на волята обърна вниманието си към краля.
— Гуинидската Курия не ме плаши, сър — заговори той внимателно. — А колкото до магията, въпросът е теоретичен. Тя е чисто и просто силно оръжие, което някои хора притежават. Аз лично не съм се сблъсквал с нея.
— А бихте ли искал?
Лицето на графа пребледня.
— Мо… моля, сър?
— Бихте ли искал да се занимавате с магия? — повтори Уенсит. — Бихте ли се чувствал неудобно да я използвате самият вие?
Бран преглътна с усилие, но отговори без колебание:
— Тъй като съм човек и семейството ми никога не е ползвало деринските услуги, не мога да кажа нищо. Ако все пак бях имал възможност да използвам магия — не, не мисля, че това би ме притеснило. Не вярвам в ада.
— Нито пък аз — усмихна се Уенсит. — Сега да предположим, че ви кажа, че сте дерини или поне отчасти дерини. А също така да предположим, че докажа това си твърдение.
Челюстта на Бран увисна, а златистите му очи се ококориха. Изявлението на краля го свари абсолютно неподготвен и той дори не осъзна факта, че в този момент от противник се превърна във васал на Уенсит.