— Това те плаши, нали, Бран? — продължи магьосникът със същия разговорен тон. — Престани да ме зяпаш и си затвори устата.
Корис се стресна, затвори си устата и донякъде си възвърна самообладанието. Като преглътна трудно, той измърмори:
— Реакцията ми изразяваше изненада, а не страх, милорд. Вие… вие не се подигравате с мен, нали?
— Нека проверим — рече Уенсит, като се усмихна вътрешно, когато забеляза промяната в обръщението, което Бран използваше.
— Милорд?
— Дали наистина си поне отчасти дерини — отвърна спокойно кралят. — Ако е така, ще бъде далеч по-лесно да ти дам силата необходима, за да бъдеш ефективен съюзник. А ако не е така…
— А ако не е така? — повтори тихо Корис.
— Мисля, че засега няма нужда да се тревожим за тази възможност — отвърна Уенсит.
Магьосникът седна малко по-напред и отвори ръка. В дланта му лежеше кехлибарен кристал с големината на орех, прикрепен към красива, златна верижка. Беше нешлифован, грубо полиран ширал и излъчваше сияние, което като че ли идваше от самия него. Уенсит внимателно хвана верижката между палеца и показалеца си, вдигна я, но остави камъка да лежи в дланта му. Сега Бран ясно видя, че кристалът наистина сияеше.
— Това е кристалът ширал — меко заговори Уенсит. — От древни времена той е известен в окултните кръгове с чувствителността си към психичната енергия, която деринската кръв поражда. Виждаш, че той леко свети, докато го държа в ръка. Ако някой е дерини, необходима му е съвсем лека концентрация, за да активизира кристала. — Той вдигна очи към Корис. — Свали си ръкавицата.
Бран се поколеба за момент, облиза нервно устни, но след това се подчини. Уенсит подаде кристала, като го държеше за края на верижката, а графът го взе в голата си ръка, като трепна при първото докосване на камъка до дланта му. Щом кралят пусна верижката и я остави да виси от пръстите на Бран, кристалът изгасна. Корис погледна въпросително към магьосника.
— Това няма значение. Сега, искам да затвориш очи и да се концентрираш върху кристала. Представи си, че топлината от ръката ти преминава в камъка и го кара да свети. Представи си, че той поглъща светлина и след това я излъчва навън.
Бран последва напътствията, а Уенсит се съсредоточи върху кристала. Няколко секунди не стана нищо и магьосникът беше започнал да се мръщи, но в този момент ширалът слабо засия. Кралят сви замислено устни, после протегна ръка и докосна Бран. Той трепна и отвори очи точно навреме, за да види как кристалът все още свети, докато Уенсит го взимаше от ръката му.
— Проработи — прошепна Бран с благоговение.
— Наистина. Обаче явно не си истински дерини. — Той видя шокирания израз върху лицето на Корис и се усмихна, защото знаеше, че вече притежава този човек. — Не се тревожи. Имаш потенциала да придобиеш пълна сила, както хората са правели по времето на Реставрацията. В много отношения така е по-добре. Няма да стане нужда да се учиш да използваш вродените ти дерински способности, а ще ги придобиеш направо развити и готови да бъдат използвани.
— Което означава?
Уенсит стана спокоен и протегна напред увисналия на верижката си кристал.
— Което означава, че следващата стъпка е да проникна в мисълта ти, за да оценя твоя потенциал и да реша как точно да ти предам силата. Не се тормози с подробности. Кралете на Гуинид са правели това поколения наред, така че няма никаква опасност. Готов си да останеш през нощта, нали?
— Не го бях планирал, но…
— Но при тези обстоятелства ще останеш — завърши Уенсит, като се усмихна леко. Той заобиколи масата и седна на ръба отляво на Бран.
— Дори ще изпратим обратно твоя капитан, за да успокои хората ти. Жалко, че си направил пратениците ми неработоспособни. Шуреят ми, херцог Лайънел притежава придобити дерински сили, такива каквито ще имаш и ти. Ако не му беше дал приспивателно, можех да те обуча чрез него. Но сега той ще е скапан и сприхав. Ще бъде невъзможно да се живее с него през следващите няколко дни. Е, за успехите понякога трябва да се плаща и той го знае. Моля, седни и се отпусни.
— К… какво ще правите? — измърмори напрегнато Бран, който в своето объркване съвсем беше изгубил нишката на мисълта на Уенсит.
— Нали ти казах — ще проникна в мисълта ти. — Той разклати златната верижка и ширалът се завъртя. — Сега, искам да се облегнеш и да се отпуснеш. Не се съпротивлявай, за да нямаш зверско главоболие, когато се събудиш. Ако ми помагаш, нещата ще са по-лесни и за двама ни.