Неговият колега Денис Арилан дори не беше сънувал, докъде ще доведат събитията отпреди два месеца. На тридесет и девет години, той беше най-младият епископ в Гуинид, но вече бе успял да заеме впечатляваща позиция в църковната йерархия. Но сега, освен ако не настъпеше някаква драстична промяна в положението, нито Арилан, нито Кардиъл щяха да постигнат нови успехи в кариерата. Всъщност двамата биха били късметлии, ако успееха да оцелеят през следващите няколко седмици.
Според Курията на Гуинид, Кардиъл и Арилан бяха извършили големи грехове. Те и четирима техни колеги бяха въстанали, като декларираха на открит Синод намерението си да разцепят Курията, ако тя наложи възбрана върху Коруин.
Възбраната беше наложена. Архиепископ Лорис, инициаторът на този акт, твърдо решен да постигне желаното от него, смяташе, че шестимата блъфират. Но се оказа, че не е прав и сега в Гуинид имаше две Курии. Едната със седалище в Дхаса, в която влизаха шестимата принудили Лорис и неговите последователи да напуснат града и другата, намираща се в превзетата столица на Морган — Корът. Тя се състоеше от единадесет човека, беше в съюз с бунтовника Уорън де Грей й твърдеше, че представлява легитимната духовна власт. Ако въобще можеше да се стигне до споразумение, то това в никакъв случай нямаше да стане лесно.
Кардиъл крачеше развълнуван напред — назад пред олтара, като прочиташе и препрочиташе измачкания пергамент в ръцете си. Той поклати посивялата си глава в знак на неразбиране, докато четеше, после въздъхна озадачено и се върна към началото на документа. Арилан седеше на първия ред от пейки и изглеждаше привидно спокоен. Това, което издаваше напрежението му, беше непрекъснатото барабанене с пръсти по облегалката. Кардиъл поклати глава и потърка брадичката си с ръка, като въздъхна още веднъж. Като отрази слабата светлина от свещта, на ръката му проблесна тъмен аметист.
— В това няма никакъв смисъл, Денис — каза той. — Как са могли коруинците да тръгнат точно срещу принц Нигел? Нима петното върху Келсън е засегнало и чичо му? Нигел не е дерини.
Арилан спря да барабани, колкото да направи жест, с който да изрази своята безпомощност и понечи да се върне към заниманието си, но се усети навреме и спря. Той също бе потресен от новините за разгрома при Дженън Вейл, преди два дни, но съобразителният му ум вече пресмяташе всичко известно за положението, като се опитваше да състави план за действие. Прокара неспокойно ръка през тъмната си коса, свали епископската си шапчица, повъртя я в ръце и я остави до себе си. Арилан скръсти ръце на гърдите си и тежкият сребърен кръст, окачен на врата му, проблесна във виолетово.
— Може би сбъркахме, като задържахме нашата армия тук в Дхаса — рече накрая той. — Може би още преди месеци, когато всичко това започна, трябваше да се присъединим към Келсън. А може би трябваше да отидем в Корът и да се опитаме да успокоим разгневените архиепископи. Докато с тях не се постигне споразумение, в Коруин няма да има мир. — Той погледна към кръста на гърдите си, преди да продължи тихо:
— Ние сме подготвили добре хората си. Ние епископите — пастири на Гуинид. Овците стават послушни, дори за тях да не се грижат добре, когато чуят тътена на анатемата, дори тя да е била необмислена, а тези, които са поразени от нея всъщност да са невинни.
— Следователно, ти смяташ Морган и Маклейн за невинни?
Арилан поклати глава и се загледа във върха на кадифения пантоф, който се подаваше изпод расото му.
— Не. Технически те са виновни. В това няма съмнение. Параклисът на Свети Торин беше изгорен. Хора бяха убити. Морган и Маклейн са дерини.
— Но ако имаше смекчаващи вината обстоятелства и на двамата им беше дадена възможност да обяснят… — промърмори Кардиъл.
— Може би. Ако ти си прав, като предполагаш, че Морган и Маклейн са действали в самозащита, за да се измъкнат от капан, в който са били вкарани чрез измама. Тогава те може да бъдат оправдани по случая Свети Торин. На човек може да му се прости дори убийство, ако го е извършил, за да защити собствения си живот — Арилан въздъхна. — Но те си остават дерини.
— Да, това е вярно.