Кардиъл спря да се разхожда и се облегна на мраморния олтар срещу събеседника си, с тъжно изражение на лицето. Епископската шапчица на главата му хвърляше червеникави отблясъци, като отразяваше светлината. Той погледна разстроен пергамента в ръцете си, след което го сгъна и пъхна в пояса си. Постави ръце на парапета пред олтара, вдигна очи към сводестия таван, след което отново насочи погледа си към Арилан.
— Как мислиш, Денис, те ще дойдат ли при нас? Ще дръзнат ли да ни се доверят?
— Не знам.
— Ако само можехме да поговорим с тях и да разберем какво наистина се е случило в параклиса на Свети Торин, тогава ще има възможност да посредничим на преговорите с архиепископите и да прекратим тези смешни противоречия. Денис, аз наистина не исках да разцепвам Курията на две точно в навечерието на войната. Но не можех и да подкрепя Възбраната върху Коруин. — Той замълча за момент, преди тихо да продължи. — Аз се вгледах в сърцето си и си зададох въпроса, имаше ли начин да не достигнем до кръстопътя, на който се намираме сега и винаги достигах до един и същи отговор — не. Логиката ми казва, че постъпих правилно и според повелята на съвестта си. Но нещо в мен продължава да ми натяква, че трябва да е имало и друг изход. Звучи глупаво, нали?
Арилан поклати глава:
— Съвсем не. Лорис отправи силно емоционален призив, като крещеше за ерес, светотатство и убийство. Той накара нещата да изглеждат така, като че възбраната е единственото подходящо наказание за херцогство, чийто управител е извършил престъпление срещу Бога и човечеството.
Но ти не се уплаши. Ти преодоля позьорството, яростните нападки, които целяха да те хвърлят в истерия и остана непоколебимо верен на принципите, които цял живот си отстоявал. Това изискваше смелост, Томас — Арилан се усмихна любезно и повдигна вежди. — Искаше се смелост и за да застане човек на твоя страна, но никой от нас не съжалява за решението, което е взел. Всички ние ще те подкрепим, каквото и да решиш да направиш. Ние всички сме отговорни за разкола.
Кардиъл се усмихна леко и наведе очи.
— Благодаря ти. Оценявам това, което каза. Проблемът е, че нямам ни най-малката идея какво да предприемем. Ние сме толкова сами.
— Сами? С целия град Дхаса и твоето опълчение зад нас? Проповедите на Лорис не са ги разколебали, Томас. Разбира се, хората знаят, че Морган и Маклейн са отговорни за унищожението на параклиса на Свети Торин и ще е необходимо време, за да им простят, без значение колко добронамерени са били те двамата. Но въпреки всичко верността им към Келсън е непоколебима. Виж големината на твоята армия.
— Да, виж я — рече Кардиъл. — Една армия, която не помага с нищо на краля, като стои на лагер пред стените на Дхаса. Денис, не мисля, че трябва още дълго да чакаме Морган и Маклейн да се появят. Възнамерявам да пратя вест на Келсън, с която да му съобщя, че ще го срещнем, когато и където той нареди. Колкото повече чакаме, толкова по-силни ще стават бунтовниците на Уорън, а архиепископите по-упорити.
Арилан отново поклати глава:
— Мисля, че трябва да изчакаш още малко, Томас. Няколко дни не са фатални, доколкото става дума за Уорън и архиепископите. Но ако успеем да изясним въпроса с Морган и Маклейн, това би свалило всякакво подозрение от нас. Тогава ще можем да се обединим и да тръгнем към Корът и Лорис с реалната надежда да постигнем споразумение. Нека си признаем, че като застанахме срещу Възбраната, ние, съзнателно или не, косвено взехме и страната на Морган, Маклейн и деринската кауза като цяло. За да можем да разрешим проблемите, ние на първо време трябва да докажем, че сме били прави, когато сме твърдели, че двамата са невинни.
— Е, моля се на Бога да успеем да докажем това — измърмори Кардиъл. — Лично на мен ми харесва това, което съм чувал за двамата. Мога да разбера, защо Маклейн е крил деринските си способности през всичките тези години. Не го оправдавам за факта, че е станал духовник, като е знаел, че е дерини, но трябва да призная, че той е много добър свещеник.
— Което може би ни подсказва нещо за дерините — усмихна се Арилан. — Помниш ли, че преди няколко месеца ме попита дали смятам дерините за зла раса като цяло?
— Разбира се. Ти ми отвърна, че сред тях без съмнение има зли личности, както и при хората. Също така заяви, че не ти се вярва Келсън или Морган, или Маклейн да спадат към тази категория.
Очите на събеседника му заблестяха в синьовиолетово.
— Все още мисля така.
— Е? Какво имаш предвид?