Огънят зад Райдън лумна, като освети за момент фигурата му в червено. Хейгън преглътна с усилие и едвам се въздържа да не се прекръсти.
— Моля те, не говори така — прошепна той почти несъзнателно. — Някой може да те чуе.
— Кой, Луцифер? Глупости. Страхувам се, скъпи ми Торн, че нашият добър Принц на мрака е само един мним дявол, приказна легенда, с която плашат непослушните деца. Истинските дяволи са хора като Морган и Маклейн. Ще е добре да запомниш това.
Като се мръщеше, Торн донагласи плаща си, след което с леко треперещи пръсти завърза на челото си златна лента.
— Много добре, Морган и Маклейн са дяволи. Щом ти го казваш, значи е истина. Обаче едва ли мога да кажа това пред Съвета. Дори двамата да са това, за което ги представяш — а аз не знам дали е така, защото никога не съм срещал тези господа — те си остават половин дерини и следователно имат имунитет и не могат да бъдат предизвикани, от който и да било от нас. Трябва да представя доста солидни основания, за да променят статута им.
— Ще ги имаш — отвърна Райдън, като разсеяно прокара пръст по белега на лицето си. — Достатъчно е само да напомниш на Съвета, че и Морган и Маклейн вършат неща, които не би трябвало да са в техните възможности. Ако това се окаже недостатъчно, можеш да прибавиш, че тази двойка скоро ще са превърне в заплаха за самото съществуване на Вътрешния кръг.
— Но те дори не знаят за Съвета.
— Но слуховете имат навика да изникват отникъде — отсече Райдън — А ти също така трябва да имаш предвид, че Успснт иска да направиш, каквото ти казвам. Необходимо ли е да продължавам?
— Не, не е нужно. — Торн прочисти нервно гърлото си и се обърна, за да разгледа отражението си в огледалото. Стараеше се да не позволява на ръцете си да треперят, докато нагласяваше за последно яката на дрехата.
— Казах, че ще направя, каквото ме молиш — продължи той по-спокойно. — Вярвам, че за сметка на това, ще напомниш на Уенсит за риска, който поемам, като заставам на негова страна. Не знам какво планира той за Морган и Маклейн, а и не искам да знам. Обаче се предполага, че Съветът е неутрален. Той не обича членовете му да вземат страна в политиката. Уенсит можеше и сам да присъства на Съвета, стига да беше малко по-покорен — завърши Хейгън мрачно.
— Покорността не е от силните качества на Уенсит — отвърна меко Райдън. — Нито пък едно от моите. Както и да е, ако искаш да се караш с някой от нас, сигурен съм, че можем да уредим нещата така, че да бъдеш удовлетворен. Говори се, че е дошло времето за предизвикателства.
— Ти нали не мислиш, че ще предизвикам… — в бледите сини очи на Торн проблесна следа от ужаса на нощта.
— Разбира се, че не.
Хейгън преглътна с усилие, успокои се, доколкото можа и после бързо стъпи върху издълбаните в мрамора лози и цветя, които очертаваха Портала за преход.
— Ще те информирам утре сутринта — каза той и се загърна в златния си плащ, като се опитваше да запази някакво достойнство. — Така става ли?
Райдън се поклони безмълвно с леко подигравателно изражение на лицето.
— В такъв случай, желая ти приятна вечер — изрече Торн и изчезна.
Камберианският съвет се събираше в една голяма осмоъгълна зала, със свод от шлифован аметист, която беше разположена на високо, недостъпно плато.
Под пурпурния купол, ониксови плочи отразяваха блясъка на огромни, ковани, метални врати, които се простираха от пода до тавана. Другите седем стени бяха покрити с плочи от слонова кост в дървени рамки. Стотици нови свещи осветяваха гравираните образи на прославили се в деринската история личности. На светилниците, окачени по дървените рамки, горяха ярки факли. В центъра на залата стоеше осмоъгълна маса, около която бяха подредени осем кресла с високи облегалки.
До масата, под пурпурния купол, спокойно стояха трима мъже и две жени, всички, освен един, облечени в златно-виолетовите дрехи на деринския Вътрешен кръг. Единственото изключение беше Денис Арилан, който се държеше някак настрани от другите. Облеченият в черно расо и лилава, епископска мантия свещеник, кимаше от време на време, докато слушаше разговора между величествената лейди Вивиан, която стоеше от дясната му страна и напрегнатия млад мъж с бадемови очи на име Тирсъл де Кларън.