— Барет, преди да започнем с формалностите, чудя се дали не бихме могли да обсъдим един слух, който стигна до мен.
— Слух?
— Ларън, нямаме време да се занимаваме със слухове — намеси се Корам. — Има неотложни…
— Това също не търпи отлагане — прекъсна го Ларън ал Пардис, като разсече въздуха с бледата си ръка. — Мисля, че трябва да разгледаме този въпрос. Защото според това, което чух, Аларик Морган, който е половин дерини, показва древната способност да лекува.
Последва изпълнена с учудване тишина.
— Да лекува?
— Морган е лекувал?
— Ларън, сигурно бъркаш — обади се женски глас. — Вече никой от нас не може да лекува.
— Точно така — обади се уверено Барет. — Всички дерини знаят, че дарбата да се лекува, е била изгубена по време на Реставрацията.
— Е, сигурно никой не е съобщил на Морган за тази малка подробност — невъздържано отвърна Ларън. — Нали знаете, че той е само половин дерини. — Той изгледа студено Барет, но след това поклати глава със съжаление. — Наистина съжалявам, Барет. Ако някой наистина усеща липсата на дарбата да се лекува, това си ти.
Той замълча с неудобство, защото се усети, че Де Лейни беше загубил зрението си преди петдесет години. Нажежено желязо го беше лишило от очите му. Това беше цената за спасяването на десетки дерински деца от мечовете на преследвачите. Барет наведе глава, след което протегна ръка и докосна рамото на Ларън ал Пардис.
— Не се самообвинявай, Ларън — прошепна слепият. — Има неща, които са по-ценни от зрението. Кажи ни още нещо за Морган.
Баронът разстроено вдигна рамене:
— Няма доказателства, Барет. Просто чух слуховете и като доктор беше естествено да проявя любопитство. Ако Морган…
— Морган, Морган, Морган! — избухна Тирсъл, като удари по масата. — Само за това говорим вече. Нима сме решили да започнем лов на вещици между собствения си вид? Мислех, че сме загубили този излишен навик при Реставрацията.
Вивиан изсумтя подигравателно и с пренебрежение обърна красивата си, посивяла глава към младия мъж.
— Тирсъл, млад си още! Морган не е един от нас. Той е само наполовина дерини, предател, който е срам за расата, с лутането си из страната и безразборното използване на силите си.
Тирсъл отметна глава и се разсмя:
— Кой, Морган ли? Това се казва идея. Да, той е половин дерини. Предател може и да е, но може и да не е. Зависи на коя страна си ти. Така например сигурен съм, че Келсън не би се съгласил с това мнение. А колкото до срама, мадам, не съм чул Морган да е сторил нещо, което да дискредитира дерините. Напротив, той е единственият дерини, който не се страхува да заяви позициите си. Нашето име е посрамено от преди много време и то от хора много по-опитни от полудерини като Морган!
— Ха! Ама вие наистина мислите, че той е половин дерини — намеси се Торн, като видя възможността да заработи за каузата на Уенсит. — А също и Дънкан Маклейн. Вие всички мислите, че те са половин дерини. Винаги говорите за тях, все едно че са различни от нас, докато те отново и отново правят неща, които не са в съответствие с предполагаемия им произход. А сега се твърди, че можели и да лекуват. Някой от вас замислял ли се е, че те може и да не са само наполовина дерини. Че може би си имаме работа с двама истински дерини — отстъпници.
Кири, дамата с червената коса, вдясно от Торн, се намръщи леко и го докосна по рамото.
— Истински дерини? Не може да го вярваш. Това не съответства на всичко, което знаем за техния произход.
— Е, за майките им сме сигурни — рече иронично Вивиан. — За тях знаем, че са дерини. А колкото до бащите, може ли човек да бъде сигурен?
Тя повдигна вежди и около масата се разнесе тих, одобрителен смях. Тирсъл почервеня:
— Ако смятате да клеветите произхода на Морган и Маклейн, бих искал да ви припомня, че между нас има хора, чието потекло може да не издържи на една по-внимателна проверка. О, ние всички сме дерини, в това няма съмнение. Но кой от нас може наистина да бъде напълно сигурен в баща си?
— Стига толкова — отсече Корам и сложи ръка върху жезъла, който символизираше властта му.
— Мир, Стефан — обади се Барет. — Тирсъл, няма да си разменяме обиди. — Той обърна слепите си очи към по-младия мъж и за момент изглеждаше, като че ли наистина можеше да го види. — Законният произход на Морган и Маклейн, както и на всеки от нас, е без значение, освен с оглед на това, което Торн каза. Ако, както той предположи, поведението на двамата, за които говорим, не съответства на предполагаемия им произход, то ние трябва да разберем защо. А едно такова разследване не се нуждае от емоционални спорове. Ясно ли е?