— Торн Хейгън предложи да няма смъртно предизвикателство — каза равно Барет. — Мисля, че в това няма нищо нередно. Освен това, въпросът е по-скоро теоретичен. Никой не знае къде са те.
Торн сдържа усмивката си и преплете дебелите си пръсти:
— Значи сте съгласни? Можем да ги предизвикваме?
Тирсъл поклати глава:
— Искам открито гласуване, един по един. Позовавам се на древното право. И нека всеки обясни своите мотиви.
Барет извърна слепите си очи към де Кларън, докосна се леко до мислите му, след което кимна бавно:
— Както искаш, Тирсъл. Открито гласуване. Ларън ал Пардис, ти какво ще кажеш?
— Съгласен съм. Харесва ми идеята за ограничено предизвикателство. А като доктор съм най-нетърпелив да разбера какво е положението със способността да се лекува.
— Торн Хейгън?
— Аз направих предложението поради причините, които вече изложих. Разбира се, че гласувам за него.
— Лейди Кири?
Младата, червенокоса жена кимна:
— Ако някой успее да ги открие, ще е добре да се изпробват силите им. Приемам предложената мярка.
— Стефан Корам, ти какво ще кажеш?
— Съгласен съм. Те трябва да бъдат проверени при сгоден случай. Не виждам никаква опасност в едно предизвикателство, което не е за смъртен двубой.
— Добре. Епископ Арилан?
— Не. — Арилан се приведе напред и сплете пръсти, като се заигра с аметиста на ръката си. — Мисля, че това е не само ненужно, но и опасно. Ако накарате Морган и Маклейн да използват силата си, за да се защитят от собствения си вид, вие ще ги хвърлите в ръцете на архиепископите. Ако трябва да направим нещо, то е да убедим и двамата да не използват своите способности при никакви обстоятелства — поне не при такива, за които архиепископите биха научили. Келсън отчаяно се нуждае от помощта им, за да запази единството на кралството и да задържи Уенсит от неговата си страна на планините. Аз съм в центъра на споровете и знам какво е положението, а вие не. Не ме карайте да тръгвам срещу нещо, в което вярвам.
Корам се усмихна и погледна косо младия мъж до себе си.
— Никой не те кара да ги предизвикваш, Арилан. Ти сигурно ще си първият, който ще ги срещне. Знаем, че никой не може да те накара да издадеш местонахождението им насила.
— Мислех, че им съчувстваш Корам.
— О, да. Та те са само половин дерини, които като истински, трябва да се борят и срещу хората и срещу магьосниците. Но аз не правя правилата, Денис. Аз просто ги спазвам.
Арилан погледна надолу към пръстена си и поклати глава:
— И все пак оставам против. Няма да ги предизвикам.
— Нито ще им кажеш за възможността да бъдат предизвикани — настоя Корам.
— Няма — прошепна епископът.
Корам кимна към Барет и му изпрати умствена картина, на това, което ставаше. Де Лей ни отвърна на кимването и рече:
— Лейди Вивиан?
— Съгласна съм с Корам. Младите хора трябва да бъдат накарани да опитат своите способности. — Тя завъртя красивата си, посребрена глава, за да огледа лицата около масата. — Искам да е ясно, че гласувам така не от злоба, а от любопитство. Никога сред нас не е имало толкова обещаваща двойка от половин дерини, без значение какво казах за тях преди малко. Във всеки случай, ще ми е интересно да видя какво могат.
— Мъдро разсъждение — съгласи се Барет. — А Тирсъл де Кларън?
— Знаете, че съм против. Няма да се повтарям.
— А аз приемам предложението — възрази му Барет, като затвори кръга. — Мисля, че няма нужда от официално преброяване на гласовете. — Той бавно се изправи.
— Господа и дами, предложената мярка е одобрена. От днес нататък, докато Съветът не се събере отново и не промени този декрет, полудерините, известни като Аларик Морган и Дънкан Маклейн, подлежат на предизвикателство, с изключение на такова за битка до смърт. Ограничението да се използва сила, която би довела до смърт, разбира се, не изключва използването й при самозащита, ако някой от споменатите по-горе мъже направи опит да извърши убийство. Но ако някой член на Съвета или дерини, който зачита властта на Съвета, направи опит да наруши този декрет, той подлежи на наказание от Съвета. Така да бъде записано.
— Да бъде — отвърнаха в синхрон съветниците.
Часове по-късно, Денис Арилан кръстосваше своята стая в епископския дворец в Дхаса. Тази нощ за него нямаше да има сън.