Трите погледнаха към приятелката си на другия бряг, която беше оставила коня да пасе и внимателно се взираше нагоре към скалите. След това малките крадци започнаха да се придвижват предпазливо към втората си плячка. Морган ги остави да се доближат съвсем. Едно от тях точно беше хванало юздите и се протягаше да сложи ръка върху ноздрите на коня. В този момент двамата с Дънкан изскочиха от скривалището си и се втурнаха да уловят децата.
— Майкъл! — изпищя момичето на другия бряг. — Не! Не! Пуснете ги!
Сред бъркотия от крясъци, неистово гърчене и вихрушка от ръце, децата се опитаха да се измъкнат от нападателите си. Морган залови това, което беше хванало юздите, а за момент успя да докопа и още едно. Именно то обаче беше най-голямото и най-силното. След като се загърчи като обезумяло в ръцете му, то успя да се отскубне и побягна, като крещеше от ужас.
Маклейн, който беше заловил третия крадец, се опита да го хване, когато то се стрелна покрай него, но в ръцете му остана само мократа дреха на детето. Момчето, а че беше момче нямаше вече съмнение, след като остана без дрехата си, полетя като светкавица. То се плъзна като змиорка във водата и се скри зад водопада, преди който и да било от двамата мъже да успее да направи повече от няколко крачки.
Заловените деца продължиха да се борят и крещят, докато накрая Аларик укроти своето с един не много нежен жест. Момичето на отсрещния бряг беше скочило на коня, беше го докарало до водопада и протягаше ръка, за да помогне на избягалото момче, което се катереше по брега, както майка го е родила. Морган разбра, че няма друг избор, освен да използва магия. Знаеше, че така съвсем ще ужаси децата, но не можеше да им позволи да избягат и да разкажат за двамата мъже, които се опитват да преминат през потока. Така че той остави своя пленник да спи на земята и вдигна ръце.
Докато двамата на отсрещния бряг се опитваха да подкарат коня, като удряха със слабите си, голи крака по тежкото седло, внезапно пред тях изникна блестяща бяла стена, която им препречи пътя. Децата рязко спряха, а очите им станаха кръгли като чинии, когато стената започна да образува полукръг, който ги притисна до водата. В това време Дънкан успя да приспи крадеца, който беше заловил и го постави върху седлото. После той засмука окървавената си ръка, след което се наведе и я потопи във водата.
— Един от тези хубостници ме ухапа — промърмори той, а в това време Аларик покачи и второто дете на седлото и раздразнено погледна през потока към другия бряг.
— Стойте, където сте и нищо няма да ви се случи — рече той като размаха пръст към децата. — Няма да ви направя нищо, но засега не мога да ви пусна да си вървите. Просто стойте, където сте.
Въпреки тези думи те гледаха с широко отворени, ужасени очи, как Дънкан пое юздите на втория кон и като го закачули с дрехата, която беше взел от избягалото момче, го поведе към водопада. Морган тръгна с него, като крепеше двете заспали деца на седлото и внимателно наблюдаваше другите две. Той зяпна, когато стъпи в ледената вода, като за момент почти загуби контрол върху блестящата стена, след което продължи да върви до коня към водопада. Зад ревящата водна стена откриха тесен брод, където дълбочината беше до кръста. Дъното беше покрито с тиня и опасни полирани от течението речни камъни, които се хлъзгаха под краката на хората и копитата на коня. Все пак успяха да преминат бе: неприятности. Когато изнервеният кон се закатери по брега Дънкан улови двете заспали деца и внимателно ги постави на огряната от слънцето трева. Морган успокои животното и като вдигна вежди се отправи към двете деца на другия кон. Те седяха вдървени. Бяха уплашени, но гледаха предизвикателно към Аларик, който премина през стената от светлина и протегна мократа си ръка към юздите. Когато ги погледна светлината зад него изчезна.
— Сега, искате ли да ми кажете, какво смятахте да правите всъщност с моя кон? — запита той спокойно.
Момичето, което седеше отпред се обърна към приятеля си, като изхленчи, след което погледна с подивели очи към Морган. По-голямото дете я прегърна успокоително през кръста и въпреки страха си твърдо отвърна на погледа на мъжа пред себе си.