— Вие сте дерини, нали? Дошли сте да шпионирате епископите?
Аларик сдържа усмивката си и свали момичето от седлото. В момента, в който го докосна, то се отпусна. Това беше по-скоро от страх, а не в резултат на някаква магия, но момчето на седлото се изпъна, а очите на загорялото му лице засветиха със студен блясък. Морган подаде момиченцето на Маклейн, а в замяна получи мократа дреха, която подхвърли на притежателя й. В очите му проблесна весела искрица, докато гледаше как момчето безмълвно се облече.
— Е? — рече то, като нагласи дрехата си с предизвикателен жест. — Нима не сте дерини? Нима не сте дошли да шпионирате?
— Аз първи зададох въпрос. Какво щяхте да правите с коня ми? Да го продадете ли искахте?
— Разбира се, че не. Аз и братята ми щяхме да го дадем на баща ни, за да може той да тръгне с армията на епископа. Капитанът му казал, че нашият впрегатен кон е твърде стар и няма да издържи на дълги преходи.
— Значи, щяхте да го дадете на баща си — каза Морган, като кимна бавно. — Синко, знаеш ли как наричат хората, които взимат чужди неща?
— Не съм крадец и не съм ти син! — заяви момчето. — Ние се огледахме и не видяхме никого, затова помислихме, че конете са се отдалечили от лагера долу. В края на краищата те са бойни коне.
— Значи са бойни? — отвърна замислено Аларик. — И вие си помислихте, че е много вероятно такива коне да се скитат свободни.
Момчето тъжно кимна.
— Лъжеш, разбира се — рече равно Морган, хвана момчето за бицепса и го свали на земята. — Но това се и очакваше. Кажи ми, има ли други препятствия оттук до портите на Дхаса или…
— Вие сте шпиони! Знаех си! — избухна момчето и започна отново да се бори, щом усети твърда земя под краката си. — Пусни ме! Ох, боли! Стига!
Разгневеният Морган изви ръката на момчето зад гърба му, като увеличаваше натиска, докато то не се преви надве от болка. Когато детето се отказа да се бори и цялото му внимание се съсредоточи върху болката в ръката (а както се оказа, болката изчезваше щом спреше да се бори), Аларик го пусна рязко и го извъртя с лице към себе си.
— Сега се успокой! — нареди той, като втренчи сивите си очи в момчето и се приготви за Прочитането на истината. — Нямам време да се занимавам с твоите истерии.
Детето се опита да му устои, но то съвсем не беше равностоен противник. За няколко секунди сините му очи гледаха твърдо към сивите на Морган, но после волята му отслабна и погледът му се изпразни. Когато момчето се успокои достатъчно, Аларик го пусна. С въздишка на облекчение, той пристегна колана си и отметна кичур коса от очите си.
— Сега — каза, като погледна отново детето в очите. — Какво можеш да ми кажеш за пътя по-нататък? Можем ли да го преминем?
— Не и на коне — отвърна момчето спокойно. — Пеша може би, но на коне никога. Има хлъзгав участък, само кал и глина. Дори планинските понита не могат да го прекосят.
— Хлъзгав участък? А има ли начин да го заобиколим?
— Не и ако искате да стигнете до Дхаса. Пътят, по който дойдохте, води назад към Гаруод. Много рядко го използват, защото не може да се премине с товарни животни или тежък багаж.
— Разбирам. Можеш ли да кажеш още нещо за хлъзгавия участък?
— Не много. Най-лошата част е около сто метра, но краят не се вижда, преди да тръгнете по нея. По това време на годината е доста кално. Ще трябва да се справите както можете.
Морган погледна към Дънкан, който беше застанал до него по време на разпита.
— Сещаш ли се за още нещо?
— Какво ще кажеш за портите на града? Ще имаме ли някакви проблеми да преминем през тях?
Момчето изгледа замислено Маклейн и като забеляза знака на шапката му, поклати глава.
— Значките ще ви послужат като пропуск. Просто се смесете с хората, които слизат от лодките. Тия дни в Дхаса има стотици чужденци.
— Отлично. Дънкан, имаш ли още въпроси?
— Не. А какво ще правим с децата?
— Ще ги оставим заедно с конете и с няколко фалшиви спомена, които да запълнят губещото им се време. Така или иначе, не можем да вземем животните с нас. — Морган докосна леко челото на момчето и то рухна. Той го подхвана и го отнесе, за да го остави легнало до другите деца.
— Страшен, малък дявол, нали?
— Маклейн се ухили комично: