— Няма да се учудя, ако се окаже, че точно той ме е захапал.
— Хммм, сигурно и аз бих те ухапал при такива обстоятелства — отвърна Аларик. После отново докосна за момент челото на момчето, за да му внуши лъжливи спомени, след което взе торбите от седлото си и ги метна на рамо.
— Готов ли си да се попързаляме, братовчеде? — ухили се той.
Пързалянето, за което Морган се шегуваше толкова лекомислено почти им струва живота. Рискованият участък се оказа с около една трета по-къс, но поне два пъти по-опасен и по-стръмен, отколкото очакваха. Всичко беше в пясък и глина, беше кално и мазно. При това калта не беше гъста, така че да спре подхлъзналия се човек. Тя представляваше лепкаво тресавище, което в един миг се превръщаше в някаква полутечна гадост. Дънкан затри дисагите си, малко остана и самият той да ги последва. Когато най-накрая се добраха до страната на езерото, от която се намираше Дхаса, общо взето лесно успяха да се вмъкнат в града, като се смесиха с група току-що слезли от лодките пътници. Този и следващите два дни бяха пазарни и в Дхаса наистина имаше много чужденци. Без проблеми двамата стигнаха до оживения пазарен площад, който се намираше до епископския дворец.
Морган взе няколко плода от една пазарна сергия и след като подхвърли малка монета на продавача, се смеси с тълпата като се оглеждаше и ослушваше внимателно. Вече повече от час той и Дънкан се мотаеха сред хората на площада, задаваха по някой въпрос, но преди всичко слушаха. За жалост все още не можеха да открият как да проникнат незабелязано в епископския дворец. Внимаваха да си държат езиците зад зъбите, защото сред тълпата на площада се разхождаха много войници. Същевременно не можеха да си позволят лукса да чакат, защото вечерта наближаваше и площада щеше да се опразни, което засилваше опасността да ги разкрият. Засега те нямаха къде да отидат щом паднеше мракът.
Гледките, миризмите и звуците на пазарния ден, които заливаха площада, представляваха бъркотия от ярки цветове, развълнувани гласове и оплаквания на изтощени товарни животни, аромат на подправки, смрад на животинска тор, миризма на току-що опечен хляб и на въртящо се на шишове месо, писъци на свине и овце, неистово кудкудякане на пилета и други пернати същества. Морган разсеяно погледна към група жонгльори, които изнасяха представление пред един копринен павилион. От него долетя миризмата на прекалено силен парфюм, когато платнището се повдигна, за да пропусне навън един войник. През входа долетяха звуците на лека, бърза музика и смях. Мъжът, който имаше леко стъклен поглед се заклати през тълпата и скоро изчезна от погледа. Двойка прислужници блъснаха Аларик в гърба, техните претоварени кошници им отваряха широк проход през тълпата. Момичетата бяха неспретнати и изглеждаха мръсни — определено не бяха по вкуса на Морган.
Той намести дисагите на гърба си и захапа една ябълка, като се наслаждаваше на тръпчивия и освежителен вкус в устата си. Докато се оглеждаше, Аларик забеляза няколко сергии, от които си купиха прясно изпечен хляб и голямо парче домашно сирене. Братовчед му не се задържа дълго при сергията и като се намръщи продължи нататък. Морган сдържа усмивката си и го последва, като продължи да яде и да се оглежда. Накрая Дънкан седна на ръба на един обществен кладенец и започна да се храни с хляба и сиренето, като си режеше дебели парчета с камата. Морган се приближи и остави торбите си и плодовете до него. После се облегна на кладенеца и продължи да оглежда тълпата, като се стараеше да изглежда съвсем естествено. Човек никога не знаеше кой може да го наблюдава.
— Оживено място, нали? — рече той тихо, като довърши ябълката и подхвърли огризката на едно тежко натоварено магаре. Взе си парче хляб и сирене, отхапа от тях, като продължаваше да наблюдава внимателно. — Надявам се да си открил нещо повече от мен.
Дънкан преглътна и се огледа предпазливо:
— Малко, което да ни е от полза, страхувам се. Обаче мога да ти кажа, че епископите ще имат проблеми, ако в скоро време не предприемат нещо. Засега народът подкрепя Кардиъл и армията му, но има много хора, които не одобряват плановете му. Те смятат, че е срамно водачите на църквата да се изпокарат до такава степен, че да се стигне до разкол. Не мога да кажа, че не са прави. Особено сега, когато предстои война.
— Хммм — Морган си отряза още едно парче сирене, погледна зад гърба си и се наведе към Дънкан. — Чу ли за стария епископ Уолфръм?
— Не, какво е станало?
— Опитали да го убият преди няколко седмици. Не успели, но… — Той млъкна, когато покрай тях премина двойка войници, като си взе още едно парче сирене и задъвка небрежно, докато стражите се изгубиха от поглед. — Както и да е, затова сега пазят толкова внимателно портите на двореца. Кардиъл не иска да рискува нещо да се случи на някой от неговите епископи. Ако някой от Шесторката бъде убит, то Лорис и Кориган в Корът ще бъдат тези, които ще посочат наследника му. А ясно е на кого той ще бъде верен.