— О, да, сър — смотолеви Дънкан, като се поклони отново. — Но…
— Сър — намеси се един от стражите, който с подозрени гледаше към Морган. — Този мъж май крие нещо под расото си. Братко, ти…
Когато войникът тръгна към него, Аларик се дръпна инстинктивно назад, като вдигна ръка към дръжката на меча. При това движение, расото се завъртя и под него се очерта оръжието, а също така се показа върхът на ботуш, вместо на сандал, както би трябвало да бъде.
Войниците ахнаха едновременно, когато осъзнаха какво виждат и в следващия момент се втурнаха към него. Те го сграбчиха за ръцете, притиснаха го към стената и извиха ръката, с която би извадил меча. Усети, че Маклейн също е атакуван и в този момент нечия ръка го сграбчи за рамото и започна да дърпа расото му, докато то не се смъкна от него с приглушения звук на раздиращ се плат. Щом качулката падна, косата на Морган засвети като излъскан златен шлем.
— Боже в небесата, това не е монах! — ахна един от войниците, като отстъпи неволно под въздействието, което студените, сиви очи на херцога му оказваха.
Дори и повален на пода с пет-шест души върху него, Аларик не се предаде, а продължи да се бори, като за момент дори изглеждаше, че ще успее да се освободи. В крайна сметка обаче, той се оказа прикован към земята, безпомощен, а към него бяха насочени блестящи остриета, едно от които застрашително притискаше вратната му вена. Внезапно той престана да се бори и се остави да го обезоръжат. Прехапа устни, когато му взеха дори тънката кама скрита в ръкава. Когато откриха и ризницата под дрехите му, той се насили да се отпусне, като се надяваше така да предотврати някоя ненужна проява на насилие. Победителите оцениха това сътрудничество, като отслабиха малко натиска върху него. Сега той се състоеше в това, че върху всеки от крайниците му седеше по един човек, а пети държеше кама допряна до гърлото му. Опита се да вдигне глава, за да види какво става с Дънкан, но после се отказа. Не искаше да му прережат гърлото, а да се отърве от цялата тази бъркотия.
Офицерът се изправи, като дишаше тежко, прибра меча си и погледна към пленниците с отвращение.
— Кои сте вие? Убийци? — Той подритна не много нежно Морган. — Как се казваш?
— Ще кажа името си на епископите — отвърна спокойно Аларик, като гледаше към тавана и се стараеше да не си изпусне нервите.
— О, така ли? Селдън, претърси го. Дейвис, какво става с другия?
— Нищо, което да го идентифицира, сър — отвърна войникът откъм Дънкан.
— Селдън?
Селдън тършуваше в кесията на кръста на Морган. Намери няколко дребни златни и сребърни монети, както и една завързана торбичка от еленова кожа. Тя беше тежка. Офицерът я пое и в този момент забеляза как нещо трепна в очите на пленника.
— Нещо по-ценно от злато, нали? — досети се проницателният командир, разхлаби връзките и отвори торбичката.
От нея изпаднаха два златни пръстена. Първият беше с черен оникс, върху който беше гравиран златният Лъв на Гуинид — знакът на Защитника на краля. Другият беше със зелен грифон — печатът на Аларик, херцогът на Коруин. Когато разпозна гербовете, очите на офицера се разшириха и челюстта му провисна. После той отново погледна към пленника, като се опитваше да различи чертите му скрити от брадата. Командирът на стражата ахна неволно, когато със сигурност разпозна човека, който лежеше в краката му.
— Морган! — прошепна той и очите му ставаха все по-широки.
Глава девета
Моите собствени убеждения значат за мен повече, отколкото всичко, което светът твърди.
— Морган!
— Господи! Дерини!
Неколцина от мъжете се прекръстиха боязливо, а онези, които държаха пленниците се отдръпнаха, но без да ги пускат. В същия момент едното крило на двойната врата се отвори и някакъв монах надникна в стаята. Хвърли бегъл поглед към войниците струпани пред вратите и зяпна от изумление, когато съзря мъжете проснати на пода с разперени ръце, след което побърза да се изнесе заднешком от помещението. Малко след това отново се появи, съпроводен от висок човек във виолетова мантия. Лицето на епископа на Дхаса бе ведро и спокойно, а стоманеносивата коса го обгръщаше като ореол. На гърдите му висеше тежък кръст обсипан със скъпоценни камъни. Той също хвърли бърз погледна стаята и очите му се спряха върху началника на стражата.