— Кои са тези хора — попита тихо Кардиъл. Инкрустираният аметист проблесна, когато епископът се опря на масивната дръжка на вратата. Началникът на стражата преглътна тежко:
— Т-т-тези нарушители, Ваше Превъзходителство, те…
Без повече обяснения той пристъпи към епископа и му подаде двата пръстена с трепереща ръка. Кардиъл пое пръстените и ги разгледа, след което се обърна към двамата пленници Морган и Дънкан отвърнаха на погледа му, без да трепнат. Тогава Кардиъл рязко се обърна назад и каза:
— Денис?
На вратата се показа епископ Арилан, лицето му остана безизразно дори когато разпозна двамата. Кардиъл му показа пръстените, но той не прояви никакъв интерес към тях.
— Отец Маклейн и херцог Аларик — изрече бавно Арилан — Виждам, че най-сетне се добрахте до Дхаса.
Той скръсти ръце на гърдите си като епископският му пръстен хвърляше странни отблясъци наоколо.
— Кажете ми, нашата благословия ли търсите или смъртта ни?
Лицето му бе строго, а тъмните му очи ги гледаха студено, но все пак в изражението му имаше нещо, което Дънкан определи по-скоро като удоволствие, отколкото като гняв — сякаш играеше някаква роля пред наобиколилите ги стражи. Дънкан прочисти гърлото си и се опита да седне, но се отказа, докато Арилан даде знак на стражите да разхлабят хватката си. Дънкан приседна и хвърли кос поглед към Морган, който полагаше отчаяни усилия да се изправи.
— Ваше Превъзходителство, умоляваме ви да простите начина, по който пристигнахме, но огромно бе желанието ни да ви видим. Дойдохме, за да потърсим вашата опека. Ако сме постъпили неправилно сега или преди, то моля да изобличите прегрешенията ни и да ни простите. А ако сме били обвинени несправедливо, то се надяваме да ни предоставите възможност да се защитим.
Стражите шумно си поеха дъх, когато в помещението отново се възцари тишина, но Арилан остана невъзмутим. Погледът му прескачаше от Дънкан на Морган и обратно. После се завъртя и отвори широко двете крила на вратата, обръщайки се към войниците:
— Вкарайте ги вътре и ни оставете сами. Епископ Кардиъл и аз ще ги изслушаме.
— Но Ваше Превъзходителство, тези хора са отлъчени, прокълнати са с вашия декрет. Разрушиха параклиса на Свети Торин, убиха…
— Зная какво са направили — прекъсна го Арилан — и съм наясно с факта, че са отлъчени. А сега направете, както ви наредих. Може да ги вържете, ако това ще ви успокои.
— Тъй вярно, Ваше Превъзходителство.
Войниците ги изправиха грубо на крака, а неколцина донесоха кожени ремъци и завързаха ръцете им. Кардиъл наблюдаваше мълчаливо сцената, докато Арилан стоеше неподвижен до двойната врата. Монахът, който бе отворил вратата се появи безшумно в помещението и придърпа два тежки стола по-далеч от камината. После се обърна към епископите и стражата и се вторачи в Дънкан. Дънкан го погледна и се усмихна, но монахът сведе поглед към пода. Отец Хю Де Бери и Дънкан бяха стари приятели. Само Бог знаеше какво им бе писано в този момент.
Арилан се отправи към единия от столовете и с жест освободи секретаря си и стражата. Отец Хю веднага се насочи към вратата, но войниците все още се колебаеха. Кардиъл, който бе при тях, им разреши да останат отвън и им обеща да ги извика, ако се наложи. Остана на мястото си докато и последният напусна помещението, след което затвори вратите и ги заключи. После зае свободния стол отдясно на Арилан, сключи пръсти и дълго гледа към пленниците. Най-сетне рече:
— Прочее, Дънкан, ти пак се върна при нас. Когато ни напусна и отиде да станеш кралски изповедник загубихме ценен помощник в твое лице. Сега обаче изглежда, че кариерата ти е взела непредвидим обрат.
Дънкан сведе глава, усещайки официалният тон в Арилановото „нас“. Думите му не бяха пряка нападка, но можеха да се тълкуват и така. Трябваше да внимава, докато разбере със сигурност какво цели епископа. Засега в тях се четеше само строгост. Погледна Морган и разбра, че той очаква от него да отговори.
— Съжалявам, ако съм ви разочаровал Ваше Превъзходителство. Надявам се, че ще посрещнете с разбиране обяснението ми. Не смея да се надявам на опрощението ви.
— Това тепърва ще се разбере. Все пак имаме някаква представа за причините, довели ви тук.
Морган се изкашля.
— Останахме с впечатлението, че сте разговаряли с краля, Ваше Превъзходителство, и че той ги е споделил с вас.
— Вярно е — отзова се Арилан — Обаче се надявах вие сами да потвърдите тези причини. Нима не е ваше желанието да изчистите имената си от обвиненията, които Курията ви отправи тази пролет и да искате отмяна на отлъчването ви от църквата?