— Така е, Ваше Превъзходителство — обади се Дънкан и се поклони леко.
Морган проследи движението на братовчед си и го последва.
— Добре. Значи се разбрахме. Смятам, че трябва да чуем поотделно версиите ви за онова, което е станало в параклиса на Света Торин.
Арилан се изправи, обръщайки се към Морган:
— Лорд Аларик, нека оставим епископ Кардиъл и отец Маклейн насаме. Последвайте ме, ако обичате.
Морган хвърли кос поглед към Дънкан и последва Арилан към малката врата в ляво. Озова се в тясно помещение с един-единствен прозорец високо горе. На писалищната маса срещу стената имаше поставка със запалени свещи, пред която бе поставен стол с висока облегалка. Арилан придърпа стола към масата и седна като направи знак на Морган да затвори вратата. Морган се подчини, и се обърна към него с въпросителен поглед. До стената имаше ниска пейка, но епископа не го покани да седне, а и той не се осмели да го направи. Без да дава изява на чувствата си, Морган се подпря на едно коляно и сведе русата си глава към завързаните си китки. Потърси нужните думи и погледна Арилан. Очите им се срещнаха — сиви срещу тъмносини с лек виолетов отблясък, равен срещу равен.
— Официален ли ще бъде разговорът ни, Ваше Превъзходителство?
— Само ако настояваш — отвърна Арилан с лека усмивка — Но подозирам, че не искаш това. Все пак желая да ми дадеш позволението си да обсъдя това, което ще споделиш с мен и с Кардиъл. Не искай от мен дискретност.
— Нека Кардиъл знае. Делата ни не са тайна, а още повече всички знаят, че сме дерини. Но има и други неща, които не бива да стават достояние на тълпата.
— Това е разбираемо. Ами останалите епископи? Какво мога да им кажа, ако го счета за наложително?
Морган сведе очи.
— Все пак ще трябва да разчитам на дискретността ви, Ваше превъзходителство. Търся помирение с всички ви, затова не мога да поставям условия. Кажете им, каквото вие прецените.
— Благодаря.
Настъпи кратко мълчание. Морган разбра, че от него се очаква да започне пръв. Прехапа устни в притеснението си, осъзнавайки колко много неща зависят от думите му в този момент.
— Ще трябва да сте търпелив с мен, Ваше Превъзходителство. Ще ми е трудно. Последният път, когато коленичих, бе пред едного, който беше дал клетва да ме убие. Уорън Де Грей ме хвана в капан под параклиса на Свети Торин и Монсиньор Горони бе с него. Тогава бях принуден да признавам безброй грехове, които не съм извършил.
— Никой не те е карал да идваш тук, Аларик.
— Не.
Арилан замълча за миг, после въздъхна:
— Значи ли това, че твърдиш, че си невинен пред обвиненията на Курията?
Морган поклати глава.
— Не, Ваше Превъзходителство. Боя се, че наистина извършихме повечето от нещата, в които ни обвини Горони. Онова, за което съм дошъл е да обясня защо сторихме всичко това и да ви оставя да присъдите сам дали можехме да постъпим иначе, за да оцелеем в капана, заложен за нас.
— Капан? — Арилан докосна устни с показалците си — Ами добре, разкажи ми за това, Аларик. Разбирам, че са ви приготвили клопка.
Морган вдигна поглед, но разбра, че не бива да го гледа в очите, ако иска да възстанови точно събитията в Свети Торин. Пое дълбоко въздух и сведе очи. Когато заговори, гласът му бе така тих, че Арилан се принуди да се наведе напред, за да чува.
— Възнамерявахме да молим Курията да не издава указ за отлъчването — рече Морган. Очите му се спряха върху кръста, окачен на врата на прелата. — Бяхме убедени, както и в този момент, че указът е несправедлив. Всъщност сам вие и колегите ви в Дхаса стигнахте до такова заключение. Надявахме се, че ако се явим пред Курията ще имаме възможност заедно да обсъдим разногласията си и ако не съумеем да стигнем до помирение, то поне да поемем бремето на гнева ви върху себе си, а не то да падне на целия народ.
Гласът му звучеше глухо, колкото по-близо изплуваше спомена за преживения ужас.
— Пътят ни минаваше през Свети Торин, както на всички друго пътници в тази посока, още повече че и тогава бях в немилост и не можех да вляза официално в Дхаса като херцог на Коруин без разрешението на епископ Кардиъл. Знаех, че той не би се осмелил да ми даде разрешение, тъй като цялата Курия се бе събрала там.
— Преценката ти е била погрешна, но продължавай — прекъсна го Арилан.